На 4 януари 1960 г. света напуска един от ярките гласове на екзистенциализма във Франция - Албер Камю - писател, драматург, журналист и философ, оставил шедьоври като "Чужденецът", "Митът за Сизиф" и "Чумата".
Камю получава Нобелова награда за литература през 1957 г., с която само заради един-единствен глас се разминава гръцкият писател Никос Казандзакис.
Днес се навършват 64 години от смъртта на Албер Камю, а ние отдаваме почит към живота и литературното наследство на големия френски писател с избрани мисли и цитати.
"Ако съществува грях срещу живота, може би това не е отчаянието от живота, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот."
"Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води."
"Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити."
"В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято."
"Човек не трябва да опитва първо да разбере, а след това да почувства изкуството - то не се уповава на разсъдък."
"Бунтувам се, следователно съществувам."
"Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света, е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт."
"Един водач - един народ" - това означава един господар и милиони роби."
"Почтеността не се нуждае от правила."
"Рядко се доверяваме на тези, които са по-добри от нас."
"Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел."
"Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят."
"Никой не осъзнава, че някои хора изразходват огромно количество енергия, само за да бъдат нормални."
"Човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е."
"Винаги отивай далеч, защото там ще откриеш истината."
