Какво поражда тази зависимост?
Принципно, тези, които „страдат” от подобна емоционална зависимост са били лишавани от внимание по време на детството. Години по-късно, същите тези са зрели хора, но несъзнателно изпитват чувството, че не заслужават внимание или любов – често не вярват на чувствата на другите, мислейки си, че това е твърде хубаво, за да е истина, пренебрегват ги като същевременно те са първите, които се нуждаят от любов. С този неосъзнат дисбаланс, лицето, зависимо от чуждите емоции трепне в страх, че другият ще го изостави – това поражда в него притеснение и несигурност, които понякога могат да доведат до депресия или необичайно поведение (чести обаждания, съобщения и др.)
Как да разпознаем това състояние?
Трудно е човек да се изправи пред себе си и да си зададе правилните въпроси. Често хората с емоционална зависимост се чувстват отхвърлени от обществото, неразбрани или не добре оценени.
Как да се отърсим от тази зависимост?
Преди всичко, трябва да се замислим върху това да говорим по този въпрос с професионалист, който би ни помогнал да излезем от това състояние, което може да ни погуби.
В интерес на истината, ключът към възстановяването е да започнем да се обичаме истински – на 100+ % т.е. да не оставяме 10% или 20% да бъдат запълнени от нечие присъствие. Ние сме тези, които трябва да се обичат безусловно. Както е казал един много мъдър философ и духовен учител – Ошо: „Първо се уединете. Като за начало бъдете удовлетворен от самия себе си. Първо станете толкова искрено щастлив, че да няма значение, ако никой не дойде при вас; вие сте пълни, препълнени. Ако никой не почука на вашата врата, то няма значение, всичко е наред – нищо не изпускате. Не чакайте, някой да дойде и да почука на вашата врата. Вие сте си удома. Ако някой дойде при вас – прекрасно. Ако никой не дойде – също прекрасно. Тогава вие можете да завържете отношения с други. Вече можете да правите това като стопанин, а не като роб, като император, а не като просяк.”
