Тази година отбелязваме Сирни Заговезни на 10 март. Празникът е подвижен, поцизионира се 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, винаги в неделя. Този ден поставя началото на най-продължителния пост в годината - Великденския.

Според народните вярвания на този ден небето и земята се срещат, за да си простят грешките през годината. А щом те могат да го направят, могат и хората. Според традицията по-младите отиват у по-възрастните, за да им поискат прошка - децата при родителите, младоженците при кумовете. Празничната вечеря започва чак след като млади и стари си простят греховете с целуване на ръка. Обикновено се изричат следните думи „Прощавай, майко/татко!", на което родителите отговарят с "Простено да ти е!".

Прошката в християнството

Възкресението на Божия син трябва да бъде посрещнато с чисто сърце. Затова преди най-големия християнски празник хората си искат прошка, за да освободят от тежест сърцата и съвестта си. Искането и даването на прошка е проява на великодушие. На мястото на съмненията и черните мисли в сърцето идват любовта и помирението.

Прошката заема огромна част в същността на много религии. В християнството тя е условие вярващите да получат достъп до благодатните дарове: „Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първо се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си”. (Мат. 5:23-24).

Прошката се дава чистосърдечно и искрено. Тя не е временно потискане на раздразнението от определено поведение или думи, а абсолютно освобождаване от негативните нагласи, отдалечаване от лошия спомен. Нищо не обърква повече живота и не отключва болести и нервност, колкото омразата, угризенията, сплетните и обвиненията. Чудото на прошката се крие най-вече в това, че прощвайки, ние освобождаваме и самите себе си от яда и омразата. Колкото и сложно да звучи – всъщност е просто. Прошката не е пренебрегване на личните принципи и изневеряване на личната позиция. За да простиш само трябва да се поставиш на мястото на другия, да погледнеш истината през неговите очи. И все пак, за да се даде прошка, тя първо трябва да бъде поискана.

Според християнската етика опрощение на хората може да даде единствено Господ, но всеки един вярващ е длъжен да прощава независимо от всичко.

Храна, ритуали и гонене на лошото

На Сирни заговезни се приготвят млечни храни, за да се заговее. На масата се подреждат баница със сирене или с праз, варени яйца, бяла халва с ядки, кисело мляко, пита, бяло саламурено сирене.

Трапеза за Сирни заговезни



Ритуалът хамкане (ламкане, ласкане) се прави след празничната вечеря и на него най-много се радват децата. На червен вълнен конец се връзва парче бяла халва или сварено, обелено яйце (в миналото са връзвали и сирене или въглен) и се "хамка". Залюлява се между участниците и всеки се опитва да го хване с уста. Който го направи пръв, ще бъде здрав през цялата година. Ако пък само докосне вързаната халва или яйце, зъбите му ще бъдат бели и здрави.

Характерни за този празник са игрите на песяци (в Смолян, Широка лъка). Хора с кукерски маски на лицата, с кожени дрехи и чанове, наредени на кръста, изпълняват огнено заораване – игра около празничния огън, в която символично убиват лошото.