Смайващо изследване на древните български обреди, което ще открие забравените тайни и ще даде ново обяснение на феномените, които мислим, че познаваме - това представлява „Ритуали и древни тайнства“, най-новата книга на Христо Буковски („Похитеното съкровище на богомилите“, „Страховитото прераждане на богомилите“, „Воинската харизма на българите“ и др.).

„Ритуали и древни тайнства“ представя българските традиции така, както не сте ги виждали до момента. Изчерпателен и безценен източник за всеки, който иска да се върне назад във времето и да открие тайните на предците си, книгата на Христо Буковски ни запознава с историята на най-потайните сред всички ритуали по нашите земи.

Коя е силата, която движи българските празнични традиции? Какво е предопределило върховните служби на посветените в божествените тайни? Чародейства ли са това, или наследство от небесната наука? Каква е натрапчивата връзка между българските лични и родови тайнства, живи и до днес, и загадъчни проявления и космически феномени? Феномени, които предразполагат за магични въздействия над участниците в различните мистерии. Години наред подсказките към изконни познания са били подминавани, пренебрегвани дори.

Хилядолетия наред личности с изключителни способности и възможности са се подлагали на опасни изпитания, за да надзърнат в светове, откъдето смутни пришествия са стряскали и омайвали хората. „Ритуали и древни тайнства“ открехва портата към цялото наследство на българската народна вяра.

Слабо известни и дори незабелязани обстоятелства по строежа на възлови светилища от различни времена издават удивителни подробности за пътя, по който тайнствата в окултни общества и при съвършените богомили са прониквали на степени в календарната обредност на българите.

Допълнена с редица черно-бели снимки на важни места и реликви от българската история, „Ритуали и древни тайнства“ е съвършен подарък, който ще възвърне изгубените спомени за тайнствата на прадедите ни.

Прочетете откъс от „Ритуали и древни тайнства” от Христо Буковски, която излиза от издателство "Сиела". >>>

САМО ЕДНО ВРЕМЕ ЛИ Е ИМАЛО

Забрадени „по невестински“ жени бързат – всяка понесла бъклица и черна кокошка – към могилата край селото. Няма сред тях моми – всичките са омъжени. Забранено е и за младите булки! Стичат се към вековен дъб на хилядолетно оброчище, където ги чака старица с нож в ръка. Само тя може да пререже шията на всяка от птиците, а главите им трябва да бъдат подредени с угаснали очи към ИЗ-тока! От взетата кръв едни замесват отредените за случая питки, други сръчно оскубват пренесените жертви или берат наоколо ритуалните подправки и всичко слагат да ври в един казан, а останалите играят наоколо хоро и пеят обредни песни. После разстилат на земята месали, редят обща трапеза върху тях (като изпечените хлебчета намазват с мед!) и присядат да хапнат курбана заедно с... Божия Дух.

За стопанина покровител на мястото, за демоните и за умрелите оставят храна до оброка – пряка среща с тях не се допуска и скоро ще разберем защо!

Не описвам таен сектантски ритуал, а един от редовѝте български обреди по следвания от стотици години народен календар, та съм длъжен да обявя, че от усòв е сè така – онò е, онò е, па опà! Какво значи това ще разберете от следващите страници наред с причините такива чародейства да залегнат във вярата на народа ни като правила, които – според древни завети! – обслужват събития, свързани със знакови космически предразположения – било за надграждане на благодат, било за защита от опасни проникновения. Който има очи за тях, може да види наследствените свещени места за сходни магични ВЪЗдействия навсякъде из страната, и то не само като оброчни камъни с допълнително нанесени християнски кръстове, а и като сакрализирани дървета...

Това не са любопитни арт инсталации от стари времена. Те са знакови препратки към познания, дали възможност на предците ни не просто да оцелеят в сурови времена без сигурността, която свързваме със съвременната ни представа за цивилизация. Благодарение на тези познания, под вещото наставление на посветените в изначалната им премъдрост вождове и жреци, дедите ни са съумели да развият духовен живот със земно-космическа интелигентност. За нас днес тя се оказва труднодостъпна, а подсказките към нея от намираните артефакти и познатите ни народни празници – неразбираеми...

Докато ровех в миналото из паметта на 89-годишната песнотворка Райна Искрева в Шейново преди четири десетилетия, чух като стон от нея:

– Аз съм от горèла къща гвоздейче...

И като се просмука в мене тежката влага на воднистосините ѝ очи, та... не ми даде мира.

А покрай много по-странни нашенци – от краеведи, иманяри, зидари, каменари, змияри, билЊри, баячки, багетисти, чакръкчии, планински пастири и селски казанджии, та до явни вЂщери и вещерѝци – този песенен набор от парещо бодливи думи с времето взе да ми звучи като пояснение за корените на особените им интереси. Нямаше как да го забравя, щом все повече ми се изясняваше, че тези чудаци бяха такива поради познания, които разумните хора са били научени да забравят, а те не просто помнеха древни предания, тайнства, похвати и ритуали, ами и живееха с тях...

Разбира се, като университетски дипломант, от десетилетия търсещ пътя към ядрените заряди в магичните ритуали през процесите и проявленията им в изконната практика на посветените ни предци, аз не разчитах само на тези мои – определено „ненаучни“ – наставници. До края на книгата ще се убедите колко много изследвания държах пред очите си. А като привикнах постоянно да се дебна как и какво всъщност извличам от познанието, просто е неизбежно и още тук да се запитам:

Дали с бабината Райнина припявка не започнах за оправдание, че може да стигна твърде далече, като възнамерявам да споделя докъде ме отведоха толкова разно... изходни, пък така натрапчиво... еднородни сигнали?!

ПОД ПРИЦЕЛА НА КОСМИЧЕСКИЯ ЗНАК

Начетените веднага ще познаят, че сцена с Ловец, насочил копието си в Елен, не може да бъде изрязана като спомен за кървав лов върху някой от знаменателните каменни Паметници на Откровението, по които съвършените сред богомилите са закодирали боговдъхновените си познания. Те са останали след тях, когато са поели на Запад като проповедници на Българското учение. В Босна и Херцеговина има стотици каменни призми със знакови фрески, затова там за тях си имат и специално име: стечки.

Понеже богомилите не ядат месо и не посягат към оръжие, тази сцена на пръв поглед озадачава. С такова недоумение се подминават десетки сакрални послания със закодирани в тях свещени знаци. Ако обаче знаеш, че адептите на Българското учение са наследници на посветените, които по нашите земи още преди столетия са извършвали магичните си тайнства в съзвучие с космическите феномени, може да свериш с небето за какво събитие свише подсказва този. Така ще стигнеш до нощта срещу 25 декември. Тогава – след като Слънцето три утрини поред видимо е изгрявало от едно и също място – чаровната троица от звезди в пояса на Орион се подреждат в права линия със Сириус от съзвездието Голямо куче. Каква е връзката им със земята ли? Определено е специална, защото продължиш ли мислено надолу тази линия до хоризонта, ще научиш точно къде заранта ще се появи Младото слънце, преместено с един градус пò на север.

Орион е оня непоколебим митичен Ловец с огромен ръст, когото боговете са превърнали в съзвездие, а Еленът е прочут като символ на земното слънчево пришествие. Но посветените са изобразявали така космическото тайнство по Коледа като отправка към земните проявления на космическото чудо от хилядолетия и завинаги.

Разбира се, и дума не може да става за пропускането на Сириус. Ако някъде не присъства в сцената, вероятно е от предпазливост – да не се натрапва дразнещо „кучешката звезда“ в съзвездието Голямо куче. Тя определено насочва и към прочутите вълчи проявления на легендарни богомилски предводители като Боян Мага и Ликопетър (Петър Вълка). За тях отговорно са свидетелствали както Лиутпранд Кремонски (епископът, изпратен от императора на Свещената Римска империя Отон I с дипломатическа мисия в Константинопол, където познавали Боян Мага от времето, когато учил в Магна Аура), така и видният византийски богослов Евтимий Зигавин (за времето и делата им около Василий Врач).

Предпазливостта обаче не е попречила на доста съвършени вестители все пак да поставят по много от каменните си завéти и Кучето като знак за първообразния му „братовчед“ Вълка, щом именно неговата роля е неотменима в свещените им тайнства. Това става и прикритие – така „профаните“ (по Мирча Елиаде), на които им е винаги по-лесно да бъдат самонадеяни (затова не си дават сметка кога са глупави!), ще бъдат сигурни, че е гравиран традиционен лов...

Какво общо има Вълкът с магичната прàва през трите звезди на Орион и Сириус заранта на Коледа ли? Ами вълци са се наричали посветените сред траките гети, които очаквали тази небесна линия да продължи до дъното в свещената им „бърлога“ само в това утро! Именно за първия слънчев лъч заранта на Коледа дълбоко е врязана „вèдата“, която виждаме да тръгва като осева линия веднага зад входа на „вълча“ пещера край северния бряг на Арда до село Рабово в Източните Родопи. Но тя не е единствената, защото в древността десетки върховни жреци са засичали точния ден за мистериите вътре: когато светлината от изгрева огрее олтара в дъното...

Най-старите подсказки към изконното ПОзнание, свързано с деня на Младото/Новото Слънце, са тези древни светилища в пещери. А тайнствата, наложили техните входове на изток грижовно да бъдат дооформени като проход към женска утроба, ще осмислим с основанията за сакралните пости и бдение в нощта срещу Коледа. Изключено е поне веднъж да не сте се питали: защо във вечер, когато буквално ни задължават да не ставаме от масата, на нея има само храна за вèгани, докато вкъщи държим прясно свинско с всичките му апетитно блажни производни?!

Не просто е изкусително, но е задължително да разберем и осмислим ритуалите, които са следвали дори не само тези тайнства, но и свързаните обреди с тях през другите годишни времена. Те са духовното ни наследство от свещените практики, зародени и развили се по нашите земи благодарение на вдъхновените ни предци, съумели да извлекат чрез тях изконното познание за Природата, Космоса и Бога от магичното общение на Посветените с тях. Затова ще продължим по календарния ред на празниците, съхранили и припокрили тайнствата, през които заклетите да мълчат (мѝстите) са преминали изпитанията на посветените...