Отбелязваме 170 години от рождението на Иван Вазов. За първи път тази вечер на специална церемония в Народният театър ще бъде връчена и новоучредената награда за духовен принос на името на писателя.

Иван Вазов е роден 9 юли 1850 г. в Сопот. Пише, пътува, гори и милее за България, която завинаги остава в сърцето му. "Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание”. Неговата майка Събка Вазова е първата жена, която изцяло и с безрезервна обич подкрепя таланта на сина си. Словото, политическите решения, широката обществена дейност, силната гражданска позиция, която развива, всичко това го превръща в един от големите радетели за българското самосъзнание и неговото съхранение.

Отказва да получава подаръци от политиците, за да не бъде счетен за храненик на властта. Затова не приема вила в Боровец и скъпа къща в София, тъй като в неговите очи това би било проява на сервилност.

Богат с романтични спомени, вледеняван от изневери, предаван от приятели, преследван от ревниви мъже, Вазов има достатъчно голям опит, за да признае в заника на живота си каква е неговата рецепта за любов.

Харизматичната, но омъжена и 27 години по-млада от Вазов писателка Евгения Марс, се превръща в неговата най-голяма муза. Тя го вдъхновява да изживее нов творчески подем и му донася много щастие.

Снимка: изд. „Персей“

Малко хора знаят, че за да има вътрешното спокойствие да работи упорито, на Вазов му е помогнала не само обичта към родината, но и чувствата към една млада жена. Именно връзката с 25-годишната Вера Тимони го вдъхновява да преглътне болката от носталгията, докато е в Одеса, и да гледа с повече вяра към бъдещето. Запознанството с нея е сред многото удивителни срещи, които напълно променят съдбата му.

Не по-малко драматични са и белезите, които цял живот носи в сърцето си заради злополучния си брак с Атина Болярска.