"Почти перфектна почивка" е топла, изпълнена с чувство за хумор история за приятелството, семейството и надеждата от бестселъровата авторка на "Една нощ в Италия", Луси Даймънд.

Когато лятото настъпи, райският комплекс от ваканционни жилища в Корнуол се пълни с туристи, зажаднели да възстановят времето, което всички изисквания на реалния свят са отнели. Да стоят край басейна до след полунощ, да усещат мириса на вино и далечния морски бриз. Да запалят барбекюто, да играят футбол на маса, да разменят целувки.

Да се смеят и да споделят тайни като ученици.

Ем е планирала перфектната почивка в компанията на децата си тийнейджъри и новия си приятел Джордж. Само че шестгодишната му дъщеря от предишен брак, която не я понася, също ще дойде. Дали крехкият им, току-що наченат романс ще издържи на предизвикателствата на родителството?

Маги се надява, че кратка разтуха край морето ще я сближи отново с дъщеря ѝ, но когато бившият ѝ се появява неочаквано, опасността да припламне разправия достига връхната си точка. Може ли Маги да повярва отново на мъжа, който е разбил сърцето ѝ?

Оливия вярва, че е намерила своето бягство от тегобите у дома, но миналото все още не е готово да я пусне. Може би е настъпило времето младата жена да признае всичките си тайни и да открие дългоочакваната свобода. Но ще намери ли кураж да го направи?

Същевременно младите посетители на острова – децата, правят първите си стъпки в любовта. Приятелство, тайни и разбити сърца се вплитат, за да решат няколко съдби. Няколко жени дават всичко от себе си, за да продължават да крепят баланса в сложните си животи. 

Романът на Луси Даймънд "Почти перфектна почивка" съдържа всичко в себе си – хумор, романс, драма, семейни проблеми, израстване, загадки, приятелство, скръб и любов. Може ли тази почивка да завърши с печал… или ще се превърне в (почти) перфектната развръзка?

Прочетете откъс от "Почти перфектна почивка" от Луси Даймънд, която излиза от издателство "Сиела". >>>

Първа глава

ПЕТ ДНИ ПО-РАНО

Много пътуване падна по време на тази ваканция, мислеше си Ем, докато сгъваше тениски и ги слагаше в куфар. Когато бе направила резервацията – нещастна и самотна навръх Коледа, – не бе и подозирала, че ще е нещо повече от поредната лятна почивка за нея, Изи и Джак: две седмици, в които едвам щеше да вдига тийнейджърите си от леглото преди пладне, та да се насладят на красивите местности и плажове на Корнуол, а за утеха щеше да изпива пагубно отразяващ се на талията чай със сметана. Но сега... Сега всичко беше различно. Двете им седмици далеч от дома се очертаваха като съвършено нов тип ваканция.

Де да можеше някой да ѝ каже в онзи окаян следобед, че животът ще направи вълнуващ завой към добро! Все още не бе простила напълно на Дом, задето превърна Коледата в най-лошата, преживявана някога. На Бъдни вечер надлежно бе закарала децата до натруфената нова къща в Сайрънсестър, в която той живееше с приятелката си Мишел, оная тъпа фръцла, като Дом я увери – обеща ѝ! – как, то се знае, ще ги върне у дома след обяда на следващия ден. И какво направи? Забрави тъй нареченото си обещание и така обилно поля с джин, шампанско и порто печената пуйка и гарнитурата ѝ, та надхвърли позволената граница за шофиране, гадният му егоист. 

– Мишел също е мотана – обясни празноглавецът по телефона, когато се обади да си признае. – Коледен дух, нали разбираш. Утре ще ги доведем, става ли?

Не, никак дори не ставаше. От шок Ем премина през отчаяние и стигна до кипящ гняв в рамките на десет секунди. Дотогава тя самата, естествено, бе обърнала две големи чаши вино – и какво друго ѝ оставаше, като децата ги нямаше и денят ѝ бе толкова ужасно непразничен, – а не желаеше да бъде арестувана за шофиране в пияно състояние навръх Коледа. Разстройващата новина, че нямаше как да е със собствените си деца, я накара да излочи бутилката с „Бейлис“, да излапа наденичките в тесто от опаковка, предназначена за цяло семейство, и почти целия набор от сирена, като забиваше ожесточено ножа в парчето „Стилтън“, сякаш извършваше убийство. Де да можеше. След това се отдаде на спонтанни онлайн покупки за повдигане на духа, та да може някак да изкара този празничен маратон, и сред тях беше ваканция, както установи, като се събуди на следващия ден с пулсираща глава и примигваща озадачено срещу пратените по имейла сметки. Ваканция в разкошен преустроен бивш хамбар с четири спални в Корнуол, която ѝ бе струвала ни по-малко, ни повече едномесечна заплата. Щракна на информацията с подробностите с известно безпокойство – през годините импулсивната ѝ природа я беше принуждавала да плаща за особено безумни решения (например онези сигналножълти ски обувки, при положение че никога в живота си не беше карала ски) – и за неин късмет, „Бриър Котидж“ изглеждаше все така прелестно на безпощадната дневна светлина, макар и далеч по-просторно (и много по-луксозно), отколкото ѝ беше нужно. Бяха общо три почивни бунгала, организирани около плувен басейн, плюс отделна сграда с игри, които биха дошли добре за Изи и Джак. Освен това бунгалата бяха разположени насред прелестна местност, а магазините и плажовете на Фолмът бяха на малко разстояние с кола. Добра работа, пияницо, поздрави се сама облекчено, преди да се заеме да проучи последвалите покупки с далеч повече въртене на очи и отчаяние: домашен тренажор (защо? тя мразеше упражненията!), няколко щуро екстравагантни коктейлни рокли, които всъщност никога нямаше да облече, и превъзходно черно палто от букле, което категорично не можеше да си позволи. И после, разбира се, настъпи януари с обичайния му махмурлук и списъка от невъзможно строги лични резолюции, на който етап тя напълно изтика почивката от ума си.

Когато лятото най-сетне дойде с неговото прелестно охладено розе и мечтателните му, окъпани в злато вечери, така или иначе, вече всичко се беше променило. Беше се променило към по-добро! Накратко, Джордж Маклауд се появи в живота ѝ и му придаде съвсем нов и прелестен оттенък. Джордж се оказа идеалното ѝ съответствие – човек с лек характер, който се чувстваше комфортно в собствената си кожа, той беше далеч повече нейният тип, отколкото вечно вкиснатият и контролиращ всичко Дом. Имаше най-хубавия смях, чуван някога от нея: силен и невъздържан, такъв, към който няма как да не се присъединиш. Как да не се влюбиш в мъж, който се смее с такава щедра отдаденост? В добавка към това имаше успешна кариера, беше уверен в себе си във всеки момент и ѝ вдъхваше усещане за стабилност и хладнокръвие, които, като четиресет и четири годишна жена, Ем се беше научила да цени, нищо че на двайсет и няколко не я беше вълнувало особено. И отгоре на всичко – това спомена ли го? – той беше влудяващо сексапилен. Влудяващо. Сексапилен.

Боже мой! Всичко това ѝ дойде като абсолютен шок. Пет години на страдания от развода и неговите последствия, пет години на приемане, че вече няма да ѝ се случи нещо повече от побутване с крака под масата с някой мъж, камо ли да се озове в позицията да лудее и да флиртува с хедонистично ликуване. Не на последно място, защото годините след развода бяха безмилостно трудни; жонглиране със задълженията ѝ на самотна майка, професионалните ѝ амбиции и безчетните домашни дела. Докато се мъчеше да запази здравия си разсъдък и заедно с това децата си щастливи, докато плащаше сметка след сметка, всяка седмица изтикваше кофите за боклук навън, ругаеше косачката за трева и собственоръчно простираше хиляди перални с пране, усети, че остарява. Все едно че забавната Ем с волен дух от младостта ѝ се спаружваше мрачно и се превръщаше в нацупена черноработничка на средна възраст, без път за връщане назад.

Вследствие на всичко това, когато с Джордж се целунаха за пръв път, сякаш я връхлетя свлачище. Бяха отишли на вечеря в „Мартинос“ и някъде между порцията ѝ ризото „Вердуре“ и ментовия чай той се наведе напред без предупреждение, устните му се допряха до нейните и сякаш тялото ѝ се пробуди от състоянието си на няколкогодишна кома. Беше върнато към живот от неговото докосване, все едно че човек на операционна маса е подложен на петстотинволтов шок от дефибрилатор. Отдръпнете се! Бам!

Само целувка и все пак тя усети физическата сила на сладострастието да преминава през тялото ѝ също като развилняло се торнадо. Усещаше устата му настойчива и заедно с това уверена срещу нейната, сякаш той знаеше точно как да действа (о, знаеше, и още как). После в очите ѝ блещукаха звезди също като на някоя замаяна анимационна героиня. Здравей, смел нов свят. Допада ми как изглеждаш.

– Извинявай – беше промърморил той, като забеляза изуменото ѝ изражение, щом се облегна назад, макар че се усмихваше по начин, издаващ, че не съжалява чак толкова. – Не успях да се спра. Толкова си красива и чаровна. Дали това беше възмутително самонадеяно от моя страна?

– Не – отговори тя и примигна. Красива и чаровна, повтори сама на себе си и скъта фразата за по-късно. Събираше комплиментите с ненаситността на скъперник, трупащ пенита; нейни лични Най-големи хитове, които можеше да превърта наново в главата си в моменти на паднал дух. – Ни най-малко. Всъщност защо не повторим?

Приятелките ѝ, естествено, не можеха да повярват на чутото. Бяха така привикнали тя да е горката Ем, че намираха за трудно да възприемат този неин нов сияещ вариант. В края на краищата със старата разведена неудачница Ем, която даваше всичко от себе си, но челюстта ѝ беше вечно така неприятно напрегната – сигурно е тежко, бог да я благослови, – знаеха ролите си. (Не казвахме ли открай време, че Дом е гадина? Да ѝ изневерява през цялото това време с тази фалшива кучка Мишел. Поначало не го харесвахме.)

Но независимо от всичко ето я сега Ем: правеше си маникюра и си купуваше миниатюрно бельо в обедната почивка, изчервяваше се като тийнейджърка за щяло и нещяло. След като през последните години тялото ѝ беше наподобявало изоставено поле с безброй противни плевели, покълнали тук или там, сега беше епилирано и оскубано, гладко и добре изтъркано. Преливащо от живот. Вървеше по улицата и усещаше да върти леко задните си части с новооткрито самодоволство. Поглеждаше се в огледалото и извиваше вежда към собственото си дръзко изражение, вместо да наведе глава, за да избегне контакт с очи. Горката Ем беше пропъдена и заменена от доволната Ем, това невероятно ново създание, което не можеше да повярва на късмета си.

– Отслабнала ли си?

– С нова прическа ли си?

– Изглеждаш различно! – коментираха колегите ѝ изумено.

Приятелките ѝ бяха далеч по-безцеремонни.

– Много секс ли правиш? – питаха, макар да признаваше, че някои го изричаха повече ужасено, отколкото със завист. Може би дори с известна доза недоверие.

– Как изобщо имаш енергията? – почудиха се гласно няколко от тях. – Или склонността? Не се ли чувстваш прекалено стара да вършиш такива неща?

Колкото до сестра ѝ Джени, тя мина директно на темата, както неизменно постъпваше.

– Цялата тази работа звучи малко прекалено хубаво, та да е истина – отбеляза. – Къде е уловката?

Ем отклоняваше тези въпроси посредством лъчистия си щит от щастие, но в действителност налице беше мъничка уловка. Само че не беше ли това просто част от човешката природа? Със сигурност по света нямаше човек, достигнал четиресет, без да влачи след себе си някакъв багаж, освен ако не опираше до някой феномен. Нали така?