С вълшебните истории, разказани в книгите „Малки приказки“, „Приказки от планината“ и „12 принцеси“, популярният сценарист, телевизионен водещ и журналист Иво Сиромахов се гмурна в света на детската литература и поведе малките читатели на фантастична разходка из непознати и красиви земи.

Сега българският писател се завръща с нова детска книжка, чиито вълнуващи сюжети се развиват не къде да е, а съвсем близо до нас – на някои от най-обичаните места из цяла България.

С твърди корици и прекрасните цветни илюстрации на Лилия Тодорова „Приказно пътешествие“ събира двайсет авторски приказки, които разказват вдъхновяващи, неочаквани и чудати истории от миналото на двайсет вълшебни места у нас.

Снимка: Ciela

От Белоградчишките скали през Крушунските водопади, остров „Св. Анастасия“ и Долината на розите, та чак до крепостта „Баба Вида“, сред страниците на тази цветна книжка се крие едно наистина „Приказно пътешествие“, в което магията на нашата малка, но толкова богата на истории страна оживява и ни приканва да станем герои в своята собствена приказка.

С невероятен усет към детайла, много въображение и вдъхновение Иво Сиромахов създава един вълшебен свят, в който всичко е възможно – стига само да сме достатъчно смели да станем част от следващото приключение.
По пътя си из приказното минало на България малките читатели ще се срещнат с красиви самодиви, добри змейове, лоши магьосници, странстващи пирати, смели рицари, работливи джуджета, весели таласъми и непослушни караконджули; ще странстват из смайващи пещери, изоставени крепости, тайни библиотеки, недостъпни манастири и загадъчни острови. А всяка една локация се намира само на едно пътешествие разстояние!

Снимка: Ciela

Водени от перото на Сиромахов, децата ще впуснат в изследване на някои от най-важните теми от света на децата и възрастните – смелостта и добротата, приятелството и силата, която се крие във всеки един от нас.
А след като вече са прочели приказките, читателите ще имат и възможността да участват в забавна и образователна игра. Следвайки специалната карта на „Приказно пътешествие“, те ще могат да посетят различните места от книжата и да изживеят фантастичните истории на героите. Всеки един от тях, изпратил снимка с книжката в ръце и от двайсетте локации на Фейсбук страницата на „Приказно пътешествие“, ще спечели личен подарък за спомен от това шеметно приключение, а трима от включилите се в голямото предизвикателство ще спечелят и по-специална награда в томбола, в която ще присъстват имената на всички покорили и 20-те локации. Повече информация за играта ще може да откриете скоро на страницата на „Приказно пътешествие“.

Следва откъс от книгата.

Из „Приказно пътешествие“ от Иво Сиромахов

Караконджулът от водопада

В Балкана, близо до село Крушуна, на река Пройновска, има красив водопад. Преди много години там се появил един малък караконджул и започнал да прави пакости.

Изкатерил се по скалите и преградил водите на реката. Водопадът пресъхнал, а сомът, който живеел във вира отдолу, започнал да крещи:

– Ей, малкия! Веднага да пуснеш водата! Чуваш ли какво ти казвам? Пусни водата, щото, ако те хвана, ще ядеш голям бой.

– Айде хвани ме, ако можеш – изплезил му се от високото караконджулът.

– Знаеш ли, ако се кача, какво ще стане? – заплашил го сомът.

– А ти знаеш ли, ако ти сляза? – изпискал караконджулът.

– Колеги, моля ви, дръжте се прилично! – обадила се видрата. – В края на краищата това е един културен водопад с възпитани обитатели. Подобни скандали са недопустими.

– Госпожо Видра, аз няма да търпя някакви невъзпитани хулигани да ми лазят по нервите – обяснил сомът. – Ще вдигна кръвно и не знам какво ще правим.

В този момент караконджулът махнал преградата и водата се изсипала върху главата на сома със страшна сила. А караконджулът се разкискал доволен.

– Видяхте ли го какво направи! – развикал се сомът. – Видяхте ли? Искаше да ме убие. Слез веднага бе, калпазанин! Слез тука да ти издърпам ушите. Ще ми се подиграва той на мене!

Караконджулът клекнал върху скалата над водопада и започнал да замеря сома с камъчета.

– Не, аз това нещо няма да го търпя – разгневил се сомът. – Трябва да го изгоним тоя хлапак. Иначе ще ни побърка.

– Не му обръщайте внимание, господин Сом – казала видрата. – След малко ще се измори и ще заспи.

Но караконджулът не се изморил и продължил да прави пакости дори през нощта. Скачал от камъните във вирчето, цамбурвал се, пляскал с опашката си и вдигал невъобразим шум. На другата сутрин сомът треперел от гняв и се развикал:

– Вече не се издържа! Ако не го изгоним тоя разбойник, аз ще напусна тоя вир.

– И къде ще отидеш? – изкискал се караконджулът. – Това да не ти е Дунава? Наоколо няма други вирове, а ти си свикнал да живееш на дълбокото.

– Ако продължаваш да се заяждаш, ще те хвана и ще ти откъсна опашката – заканил се сомът.

– Айде да видим как ще ме хванеш – отвърнал караконджулът и пак преградил реката. Водопадът спрял да тече.

– Ето, пак спря водата! – разкрещял се сомът. – Той иска да умра.

Караконджулът пуснал водата и тя се изсипала върху мустаците на сома. Но в този миг малкият пакостник се подхлъзнал, политнал във водопада и се заклещил между два големи камъка.

– Помощ! По-мо-ооощ! – развикал се караконджулът. – Заклещих се. Не мога да изляза. Ще се удавя!

Старият сом въздъхнал дълбоко и доплувал до камъните.

– Хвани се за мустаците ми – казал. – Сега ще те измъкна.

Караконджулът се хванал за мустаците на сома, а той ударил с голямата си опашка камъните и ги разделил. Малкият разбойник бил освободен.

– Много ти благодаря – казал караконджулът. – Ти ми спаси живота. Извинявай, задето те дразнех. Понякога правя глупости.

– Ти не си лошо момче – отвърнал сомът. – И аз съм имал деца и знам, че правят пакости не защото са лоши, а просто защото са деца. Искат да им се случва нещо интересно.

– Така е – съгласил се караконджулът. – Обещавам, че никога повече няма да те ядосвам.

От този ден нататък двамата станали най-добри приятели. Караконджулът никога повече не дразнел сома и не му спирал водата. Понякога може да го видите как подскача по камъните на водопада и хвърля камъчета наоколо. А сомът го гледа от вира, поглажда големите си мустаци и приятелски му намига.