Истории от "Прастари времена" разказва Ирена Григорова (откъс)

Предговор 

В човешката история има една епоха, която хората днес наричат „прастари времена“ или „Имало едно време“. В тази епоха по земята бродят великани с огромна сила, герои с безстрашни сърца, девици с нечувана красота, лами с по две-три глави и всякакви други странни същества. полуголи богове прелитат на своите каляски току над главите на обикновените хора. Било интересно, но и много опасно време. На току-що проходилото човечество се налагало не само да оцелява в страшни климатични условия, но и да се пази да не го настъпят циклопи, да го похитят змейове, да го залеят потопи или да го нападнат всякакви летящи, огнедишащи и правещи какво ли не твари. 

Академичните учени смятат, че това време не се е случило в действителност и когато чуят за него, наместват смутено очила или се почесват по врата. 

Но има и една порода хора, такива като мен, а и надявам се като теб, драги читателю, които когато чуем изречението „Имало едно време...“, потриваме доволно ръце и се приготвяме за приключения, защото знаем, че това си е съвсем, съвсем реално съществувало време, заличено от безразличие, страх или още по-опасното – от липсата на фантазия на следващите поколения. Вероятно заради това днес онези прастари времена и техните странни и чудати герои са за- вързани в стар чувал, захвърлен в прашния ъгъл на човешката история. 

Захвърлени, но живи.
Те са там. И ни викат.
Добре дошли в моя свят.

Историята, която ще ви разкажа, започва в далечните предпотопни времена и е за същества, които остават в митовете и легендите не само на хората, живели в библейските земи, но и по цял свят. Тази история и нейните герои е пряко свързана и с нашите земи, и нашите хора. И не просто е свързана, а е основополагаща в развитието на цивилизацията, зародила се по крайбрежието на днешно Черно море. 

За да я разгледаме в детайли и да стигнем до същината, т.е. Балканския полуостров, трябва да започнем по-отдалеко. От най-известната и четена книга в света – Библията. 

I ЧАСТ

Най-загадъчната история в Стария завет 

Историите, разказани в Стария завет, са много и изключително интригуващи. Но има една, която държи нащрек любопитството на изследователите вече хиляди години. 

Тази история е най-късо разказаната в иначе доста обширния разказ за онези времена. Тя е за съществата, причинили настъпването на Големия потоп. 

Името, което им е дадено в Битие, е Божиите синове. Те са част от войнството, което Бог изпраща на земята, за да пазят и наблюдават как ще се развива човечеството през хилядолетията. Когато хората прекалено се размножили, пратениците забелязали, че човешките дъщери са много красиви и един по един се влюбили в тях. от тази забранена любов се раждат исполините, „...славни и прочути старовременни мъже“, които са кръстоска между божествената ангелска кръв и човешката. Тази забранена любов кара Бог да прибегне до апокалиптични мерки за сигурност. 

Това мащабно събитие, което явно обръща с главата надолу цялото устройство на тогавашния свят, се разказва в Стария завет само с няколко изречения. Ето какво пише там: 

(Битие 6:1-4) 

...Като почнаха човеците да се размножават

по лицето на земята и им се раждаха дъщери.

2. Божиите синове, като гледаха, че човешките 

дъщери бяха красиви, вземаха си жени от всички, 

които избираха.

3. И тогава рече Господ: Духът, който съм му дал, 

не ще владее вечно в човека: в блуждаенето си 

той е плът: затова дните му ще бъдат сто

и двадесет години.

4. В ония дни се намираха исполините на земята:

а при това, след като Божиите синове влязоха

при човешките дъщери, и те им раждаха синове,

тези бяха ония славни и прочути старовременни мъже... 

Съществуването на тези прочути старовременни мъже явно жестоко объркало начина, по който Бог бил подредил земния живот. В Битие се казва, че хората се променили, станали безчестни и мислели само за зло. Затова се наложило животът им да бъде рязко скъсен, а два стиха по-надолу се разбира, че след като и това не е помогнало, Бог изпратил ужасяващо природно бедствие, което трябвало да унищожи не само хората и наследниците на смесената кръвна линия, но и всички останали твари: 

(Битие 6-5:7) 

5. И като видя Господ, че се умножава 

нечестието на човека по земята

и, че всичко, което мислите на 

сърцето му въображаваха, 

беше постоянно само зло,

6. разкая се Господ, че беше

направил човека на земята, и огорчи

се в сърцето Си.

7. И рече Господ: Ще изтребя

от лицето на земята човека, когото 

създадох, – човеци, зверове, влечуги

и въздушни птици, – понеже се разкаях, 

че ги създадох. 

Това е. Седем стиха, в които съвсем накратко се обяснява каква била причината за Големия потоп, в който загива по-голямата част от човечеството и който из основи променя всичко, съществувало до този момент. Успяват да се спасят само праведният Ной и неговите наследници. Разбира се, историята на Ной и огромния дървен ковчег е описана доста подробно, така че никой никога да не я обърка. Но защо обаче любовната история между Божиите синове и човешките жени е описана толкова схематично? Защо връзката между ангели и хора е толкова жестоко наказуема? Старият завет мълчи. просто в няколко изречения Моисей (за когото се предполага, че е автор на Битие) споменава случилото се, без да се впуска в обяснения. Така въпросите „Какво се е случило със синовете на греховната връзка?“, „оцелели ли са техните майки и бащи?“, „Само Ной ли е бил невинен в тази история?“, остават без отговор. Само че отсъствието на отговор поражда други, още по-сложни въпроси: 

Защо се налага да бъдат изтребени не само исполините, но и цялото човечество? Крие ли се още нещо зад това изтребление? Може ли една любовна история да накара Бог с едно просто махване с ръка да унищожи всички свои творения? И къде са наследниците на специалната кръвна линия след потопа? 

За щастие, освен в Стария завет, споменът за онези прастари времена се пази и в няколко други летописа. Те, разбира се, не са толкова популярни и са познати основно на хората, които имат по-сериозен интерес към изучаването на древната история. От тях историята може да сглоби много по-плътен разказ, в който има и отговори на неизяснените обстоятелства. 

Основен разказвач в следващите няколко страници е пророкът Енох, чието писание днес се смята за апокрифно, но е изучавано и обмисляно стотици, хиляди години – също като самия Стар завет.