Актьорът Георги Калоянчев е един от големите мъже, който остава завинаги в сърцата на българите с таланта, чувството си за хумор и отдадеността на професията. Роден на 13 януари 1925 година, днес щеше да навърши 92 години. Актьорът умира на 87 години от рак на дебелото черво. Синът му - Ивайло Калоянчев, споделя, че дори в последните си дни Калоянчев запалвал цигара, макар и да нямал сили да я допуши, и си сипвал малка ракия. Малките човешки удоволствия, които идват след голямото удоволствие от любовта на публиката и сцената. След като болестта влошава състоянието му и го прави трудноподвижен, Калоянчев никога не пожелава да отиде отново до театъра. Иска колегите му да го помнят жизнен и активен. Да си го припомним и ние - с най-силните му реплики от представления, речи и интервюта.

"Кога мравката срещне мравка, тя я докосне с краченце, за да й каже, къде има зрънце, тревичка или сладко коренче. Кога се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят, къде има повече цвете и прашец. А ние, людете,твари уж умни и разумни, все тичаме нанякъде, все не ни остава време за человешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбирание и топлинка."

"В тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това! А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и накрая последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек."

"Когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето." 

"Сърцето иска едно, а главата"

"Лъжовен е тоя свят, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето."

"Трябва вече да тръгвам нагоре, но не ми се ще."