Тази година за пореден път се заговори за липсата на жени сред номинираните за „Оскар“ режисьори. Грета Гъруиг до известна степен внесе някаква разнообразие сред номинираните за най-добър филм, но „Оскар“-ът за режисура си остава предимно мъжка категория. И макар да изглежда несправедливо, всъщност липсата на номинации не е истинският проблем, а само симптом. И призивите за повече номинирани жени не помагат на никого.

От всички режисьори в Холивуд по-малко от 10% са жени. И това е голям процент, в сравнение с предишните години. А номинираните за режисура хора са едва петима. Наивно е да очакваме, че от тези 10% задължително трябва да излезе поне една режисьорка, която да заслужи да се бори за наградата заедно с хора като Мартин Скорсезе и Куентин Тарантино.

Липсата на номинации се дължи на липсата на жени, които режисират филми. И именно това е сериозният проблем в Холивуд – продуцентите все още не се доверяват не жените за отговорната роля на режисьор. А това е глупаво, тъй като имаме немалко примери за отлични филми, създавани от жени – Катрин Бигълоу (единствената жена, печелила „Оскар“ за режисура), София Копола („Изгубени в превода“), Мери Харън („Американски психар“) и други. Може да видите списъка тук:

Липсата на жени режисьори е проблем, но не на Американската филмова академия, която раздава „Оскар“-ите. В момента съотношението е такова, че за всяка недооценена жена режисьор имаме поне трима недооценени мъже. И самоцелното раздаване на „Оскар“-и единствено с оглед на пола (или на расата и етноса) на режисьора, ще лиши по-талантливи хора от наградата. Такова беше и посланието на Стивън Кинг, заради което беше жестоко разкритикуван: