Крушите могат да са по-полезни от добавките с витамини и по-ободряващи от сутрешното ви кафе. Благодарение на етеричните масла, които съдържат, те с лекота гонят стреса и ни дават спокойствие, а в Източната медицина плодът им се използва за ободряващо и тонизиращо средство. Количеството витамини и минерални соли, съдържащи се в кората на крушите е два пъти по-голямо от това в меката й част.
Защо да сменим кафето с круша?
В народната медицина всички сортове круши, в пресен или сушен вид, се използват като лек при чревни разстройства (поради значителното съдържание на танини) и като средство при отравяне с гъби, а семената им притежават противоглистни свойства. Съдържанието на йод в крушите помага за функциите на щитовидната жлеза, особено при хората, които имат проблем с нея.
Крушите могат да се използват и като превенция за диабет тип 2. Благодарение на съдържанието на феноли и антиоксиданти, крушите забавят действието на ферментите, участващи в метаболизма на глюкозата и нишестето. Така те помагат при висока кръвна захар и хипертония, свързана с диабет тип 2.
Крушата е и полезна съставка и за кожата на лицето, по специално мазната кожа. От нея може да се направи маска за лице, като меката част на плода се нанесе върху лицето за около 10-15 минути и след това се отмие с хладка вода. Сокът на крушата изсушава. И последно ще добавим, че с две-три круши ще елиминирате махмурлука си изключително лесно - пробвайте го!
Круши за прясна консумация и сок
Най-често срещаните сортове са "Вилямова масловка" ("Бартлет"), "Клапов любимец", "Хубава юнска", "Попска" и други. Някои сортове зреят още през юни, но повечето от видове дават плод през август, като има и такива, чиито плодове узряват през септември и дори в края на октомври. Месото на плода им е различно (по-гранулесто, по-сочно или обратното), но общото между всички круши е, че няма да позволят на стомахът ви да се чувства зле, ще ви дадат тонус и са идеални при проблеми със затлъстяването.
"Eнисейка" е стар български сорт, наричана още и стамболка, който някога е бил разпространен из цялата страна. Плодовете й са средни, стигат до 75 грама. Кожата й е по-скоро тънка, със светлозеленикав цвят, понякога на ръждиви точици. Подходяща за прясна консумация.
"Ечменка" е ранна лятна круша, която зрее по жътва. Тя е застрашена от изчезване. Особеността при отглеждането й е, че не се пръска.
"Жифардовата масловка" не става за компот, но пък е сочна, сладка, зърнеста и с тънка кожа... Идеална е за пресен сок от круши през топлите дни. "Хубава юнска" наподобява предния сорт и е подходяща предимно за консумация в прясно състояние. Плодът и става много червен и много сочен. В студено пространство, обраният зрял плод, може да изкара максимум от 4 до 5 дни. "Ахче" и "Абат фетел" - тези два сорта не стават за компот, но са меки, сочни, крехки и просто се топят в устата. При тях почти няма зърнеста консистенция.
Издръжливите круши:
"Вилямова масловка" или "Бартлет" е с плодове, които са средно едри и продълговато крушовидни. Те издържат около 15-20 дни след беритба, като са в идеален вид. "Санта Мария" са летните круши, които имат най-голям трайност при хладилно съхранение. Те могат да издържат до 5-6 месеца след беритбата и то да са запазени в отлично състояние.
Крушите за най-добрия компот:
"Клапов любимец" e този сорт, който дава приятно освежаващи плодове с много добро качество. Те са и доста устойчиви, ако ги поставите на студено. Презрелите плодове външно запазват вида си, но плодовото сърце угнива, за това трябва да се внимава с деня за беритба.Това са крушите, които ви трябват за компот през зимата - идеални са. "Хебър" - не можем да кажем друго за сорта, освен най-важното - това са крушите, с които ще имате най-добрия компот в града.
Крушите, които няма да сгрешите, ако изсушите: "Света неделя" е чисто български сорт, а плодовете му са със средна твърдост и силен аромат. Ражда сладки и вкусни круши, които са повече от подходящи за сушене. "Караманец" - това е сортът на Балканите и плодът му е плътен, лъскав, дори мазен и е просто идеален за целта.
Късните круши: "Пас Красан" зрее през октомври, но и се отличава доста от останалите си събратя - кисел и ароматен е. "Попската круша" зрее до 5 октомври, но пък оцелява чак до януари. Месото й е белезникаво, зърнесто, полутопящо се и доста сочно.
