.

ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Разруха, тъга и триумф на природата в Билинския манастир

| преди 2 години
Мозайката на Богородица и Младенецът и фризът до нея са направени от обявените за отцепници монах Партений и двете послушници. Снимка: Гергана Пожарски
Паметникът на културата се руши и бавно, но сигурно се предава в стегнатите прегръдки на плевелите

Билинският манастир е едно от онези тайнствени места в България, които в момента тънат в забрава, но дори и в това състояние носят особена сила и дух.

Създаден е на мястото на езическо светилище, в подножието на рида Црънча. Древно предание гласи, че е основан от болярина Милутин, владетел на съседното село Ярославци. Яротин измолил разрешение за съграждането на манастира лично от византийския император. Според някои информационни източници манастирът е изграден през 16 век, но археологическите останки показват, че още през 14 в. на това място е съществувал голям укрепен манастир. Първото сведение за светата обител, след османското нашествие, е от 1587 г. Тогава отец Стефан бил част от пратеничеството на кюстендилския епископ в Русия.

В миналото побитите камъни, т.нар. менхири, които са били пръснати в околността, са посещавани в Русалската седмица (седмицата след църковния празник Петдесетница или Св. Троица). Менхирите вече не съществуват. Изчезнал е и обичаят облечени в бяло младежи да обикалят около празника и с песните и танците си да гонят злото. Самият манастир е построен върху наклонен терасовиден терен. Манастирските сгради са оформени като правилен четириъгълник.

Билински манастир
Снимка: Гергана Пожарски

През 17-18 в. Билинският манастир е играл значителна роля в духовния и културния живот на западните българските земи. В него се е помещавало и килийно училище. След Освобождението манастирът постепенно западна. И днес той бавно предава останките си във вечната прегръдка на природата. Манастирът не принадлежи на никое религиозно братство, въпреки че според слуховете монах-отцепник – отец Партений, заедно с две послушници, се самозаселили там и се опитват, разчитайки единствено на собствените си усилия да възстановят старината.

Билински манастир
До входа на църквата, от вътрешната страна. По принцип всичко е потънало в тъмнина. Снимка: Гергана Пожарски



В двора на църквата могат да се видят стари кръстове, отбелязващи гробовете на починалите монаси. Каменните постройки на манастирските сгради се рушат камък по камък, зидовете се ронят, а бурените и павитът обвиват всичко, което не помръдва от мястото си по-дълго време.

Мястото е много особено и силно натоварено със символи. Змии, гущери, гъсеници, пеперуди, коприва, падаща мазилка, търкалящи се камъни – това описанието към момента на един паметник на културата.

Билински манастир
Дворът, както и околностите, са обрасли Снимка: Гергана Пожарски



Ако искате да посетите това място, побързайте, защото разрухата е повсеместна. Остава ни надеждата, че светите места винаги оцеляват, а единственото, което умира, е материята. 

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите