.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Александра Кръстева: Жената е най-красива, когато е обичана и обича

Бистра Момова | преди 13 седмици
Снимка: Евгений Милов

Тя е новото лице, което ни събужда в „Тази събота и неделя“. Тя е усмихната, гласът й е мек, присъствието й се усеща силно. Познаваме я от хилядите истории, които е разказала като репортер. Каква е Александра Кръстева извън малкия екран, какво детство е имала, има ли човек до себе си и какви са тайните й за красота – вижте какво сподели специално за LadyZone новата водеща в ефира на bTV.

От дълги години си репортер, а вече и водещ. Работила си и си отразявала различни теми и проблеми. Зрителите те познават най-вече чрез историите, които си разказала. Какво не знаят за теб, а би искала да споделиш?
Колкото и странно да е, че не се чувствам комфортно, когато говоря с непознати. Казвам „странно“, имайки предвид какво работя, но е така – извън телевизията, често се чувствам неловко да разговарям с нови хора. В личното си пространство имам малко приятели. И честно казано, предпочитам да е така – нямам нужда от десетки социални контакти, за да се чувствам добре. Точно обратното.

александра кръстева
Снимка: Александра Кръстева, Личен архив


Кога един репортер узрява да стане водещ? И какви качества трябва да притежава добрият водещ? Кои твои качества смяташ, че ти помагат да бъдеш такава?
Не мисля, че има правило за това кога един репортер е готов да стане водещ. На мен ми бяха нужни 12 години опит на терен. Винаги съм се чувствала комфортно и спокойно пред камера, затова за мен не беше нещо чуждо и ново.

За да бъдеш водещ, e нужна работа, при това много работа. За да информира, журналистът трябва да бъде информиран. Не можеш да си позволиш да разкажеш история, когато си неподготвен.

Определено е необходим и опит - и той се трупа с години. Репортерът трябва да е преминал през отразяването на много теми, разказването на много истории – така развиваш нещо като „журналистическа интуиция” за това как да реагираш в дадена ситуация и с конкретния човек.
Умерената увереност е качество, което смятам за важно. Защо умерена – за да не залитнеш в посока на това да вярваш, че можеш да се справиш с всяка тема, с всеки гост. На пръв поглед лесни разговори могат да те изненадат и да се почувстваш не на място. А това, според мен е недопустимо в професията на журналиста.

Ако трябваше да избереш само една – коя от историите, които си разказала в ефир, те е докоснала и ще запомниш завинаги?
Всяка човешка история, до която съм се докоснала и съм имала възможност да разкажа, ме е променила. Но ако трябва да избера само една - историята на Бет Харт. Обичам музиката, която прави, и новината, че ще има концерт в България ме развълнува. А шансът да направя интервю с нея минути, преди да се качи на сцената на зала 1 в НДК, беше подарък. Днес Бет Харт е световноизвестна, но животът ѝ прилича на сценарий за филм. Когато е на 7, баща ѝ влиза в затвора, след това се жени за жена, която не допуска Бет в живота му. Тогава е първото проявление на биполярно разстройство, с което тя се бори до днес. Ограбват дома ѝ, когато е още дете, опитват се да убият майка ѝ. Следват наркотици и алкохол, сестра ѝ си отива от СПИН. Но знаете ли – тя нарича детството си благословено! Благодарна е, че животът ѝ е бил точно такъв! Защото това я е направило силна. Историята ѝ ме накара да оценя всичко, което имам, и да повярвам, че няма невъзможни битки.

Каква мечтаеше да станеш като малка? Какво детство си имала?
Нямам спомен каква съм искала да бъда като малка. Бях тихо и затворено дете, много самостоятелна – майка ми ме е оставяла в стаята да си играя с часове и не ми е доскучавало. След това бях много примерна ученичка, което може би ме направи и организиран човек. Въпреки че в последно време ми се иска да притъпя малко това свое качество, защото главата ми винаги е пълна със задачи, които искам да свърша, а това е изморително.

александра кръстева
Алекс като дете. Снимка: Александра Кръстева, Личен архив


Вярваща ли си? В какво или кого вярваш?
Вярвам в Бог. Вярвам също, че той не е само в храма – той е в нас и около нас. „Вярващ” е дума, която е изменила смисъла си за хората, според мен. Приемаме за „вярващи” тези, които ходят на църква всяка неделя и постят преди празници. А всъщност - да вярваш е начин на мислене, на приемане и осмисляне на живота. Вярата е и благодарност към всичко, което имаме в живота си.

Имаш ли човек до себе си и от колко време сте заедно?
До себе си имам любов, дошла в точния момент и точно толкова завършена и допълваща ме, колкото съм мечтала да имам. Срещнах мъжа до мен преди година и това е човекът, с когото искам да прекарам живота си. Той е мой партньор във всеки един смисъл на думата, мой приятел, моя подкрепа и критика в определени моменти. Носи ми спокойствие, уют и усмивка всеки ден.

„Бъдеще без насилие за всяко дете”, „Заедно от детската градина” и „Заедно за всяко дете” – участвала си активно и в трите кампании на bTV и UNICEF. Ти самата чувстваш ли, че си готова за деца?
Вярвам, че децата са най-смисленото и красиво нещо, което двама души могат да направят заедно. Готовността да станеш майка е нещо, което жената усеща, такава е природата ни. Убедила съм се и, че всичко в живота ми се случва точно тогава, когато трябва. Чувствам, че и по отношение на децата ще бъде така.

александра кръстева
Снимка: Александра Кръстева, Личен архив



Какво те прави щастлива – в работата и в личния ти живот?
Да откривам смисъл в нещата, които правя, и в хората, които срещам. Важи и за работата, и за личния ми живот. Щастлива съм всеки ден, наистина. Благодарна съм за живота, който имам, и за хората, които са до мен. Разбира се, че има моменти, в които човек се изгубва, обърква, натъжава – но не си позволявам да потъвам в подобни емоции за дълго. Всичко винаги е наред! Ако не е – може да бъде оправено. А ако не може – ами, приемам го. Животът не е битка, напротив – животът е радост, уроци. А щастието не е крайна цел, към която да се устремим и да постигнем при определени обстоятелства. Много хора вярват, че трябва да преминат през куп трудности, лишения и трудни избори, за да бъдат щастливи. Аз не вярвам в това. Тази седмица, щастлива ме направиха срещите с приятели, които не бях виждала от доста време, интересните хора, които гостуваха на мен, Жени и Диана в студиото на „Тази събота и неделя“ и от които научих любопитни неща. Щастлива ме прави дори слънчев и топъл ден. Това е философия на живот, отне ми доста време да подреждам мислите си по този начин, но когато успях – всичко става по-лесно.

александра кръстева
Снимка: Евгений Милов


За какво мечтаеш?
За море и слънце, точно в момента. Всяка зима ми се струва твърде дълга. Мечтая всяка година да имам възможността да виждам нови места – у нас и по света. Обичам да пътувам, това ме променя и успокоява. Не съм го правила отдавна, а ми се иска.

Каква музика слушаш, каква литература четеш? Имаш ли интересно хоби, за което не знаем?
О, слушам всякаква музика, зависи от периода или момента, в който съм. Била съм на концерт на Корн, на Анастейша, на Графа, а сега ми предстои да отида на концерта на Андре Рийо. С литературата е същото. Последно прочетох „Алиса в страната на чудесата” – в приказките има толкова много мъдрост. Нямам хоби, нещо ново за мен тази зима беше карането на ски – уча се и ми харесва все повече.

Имаш ли си своите малки тайни за красота? 
Любов. Жената е най-красива, когато е обичана и обича.
Нямам тайни, използвам козметика спрямо типа кожа, която имам. Старая се да пия много вода, да се наспивам, да си доставям радост – с вкусна храна и хубаво вино. Обичам да пробвам домашни маски за лице с натурални продукти, смятам, че природата ни е дала всичко, от което имаме нужда, за да изглеждаме добре.

Косата ти е естествено къдрава, нали? Разкажи ни как я поддържаш и искала ли си някога тя да бъде права?
Косата ми е наследство от баби и дядовци – и по бащина, и по майчина линия. Естествено къдрава е и съвсем честно – сутрин просто ставам и я разрошвам. Достатъчно е, за да застане всяка къдрица на мястото си. Не съм искала да имам права коса, пробвала съм, разбира се, но мисля, че изглеждам по-строга.

александра кръстева
Снимка: Александра Кръстева, Личен архив


Без какво не излизаш от вкъщи и какво имаш винаги в дамската си чанта?
Съвсем скоро дамската ми чанта беше заменена от раница. Винаги съм предпочитала големи чанти. Освен обичайните неща, като портфейл, ключове, два телефона, задължително имам крем за ръце, балсам за устни. Винаги нося и химикалка и тефтер – човек не знае къде може да открие история, която да иска да запише и разкаже на зрителите.

Ако седмицата ти е била много натоварена, в което не се съмнявам, че се случва често, и искаш да релаксираш – как го правиш – масажи, пътуване, спа, среща с приятелки или нещо друго?
Всичко изброено, по много! Обожавам масажите, мога да ходя всеки ден. А и се оказва, че имам нужда, защото работата ни пред компютъра води до неприятна болка в гърба. Пътувам винаги, когато имам възможност. Но с тази необичайна работна седмица, уикенд за мен е понеделник и вторник, което доста затруднява пътуването с приятели. Обичам в неделя с приятеля ми да оставаме вкъщи, да гледаме хубав филм и да пием вино – това е чудесен финал на работната седмица.

александра кръстева
Снимка: Александра Кръстева, Личен архив

 

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите