.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Севар Иванов, двойник на Апостола: Никой не е с бяла душа

Василена Красимирова | преди 17 седмици
Снимка: Личен архив
С чар човек може да си отвори всяка врата, казва актьорът

Ако днес на някого му се стори, че на улицата се е разминал със самия Васил Левски, това не е плод на въображението му. Покрай него е минал Апостола, но и Пинокио, Вале Купа, излязъл от Страната на чудесата без Алиса, Дориан Грей, свалил шармантните си одежди и останал в нормалното си ежедневие, човекът извън ролята - актьорът Севар Иванов.

25-годишният възпитаник на Стефан Данаилов поразително прилича на най-големия ни национален герой, когото изигра в документалната лента "105 минути София". От цървулите на Левски той скочи в обувките на най-култовия герой на Оскар Уайлд и бе викан на бис в хитовата постановка "Портретът на Дориан Грей" - топ събитие в Благоевград, което може да бъде гледано отново в НДК (4 юни).

Кой е той, когато не лъже хората, че е някой друг - в интервю за Ladyzone.

 

Ако ти бъде предложена неустоима сделка - вечна младост. От какво би се лишил в замяна?

Това изобщо не е примамлива сделка. Не искам да звучи нескромно, но според мнението на другите аз съм облагодетелстван от гледна точка на това, че съм младолик. По всичко личи, че при мен е налице едно отложено остаряване. Не смятам, че бих заменил каквото и да е срещу вечна младост. Това не е така изкусително, колкото звучи.

С какво успя да пребориш цели 70 претендента за ролята на Дориан Грей и как се чувстваш в кожата на героя?

Отидох с идеята да представя себе си и моето виждане за героя. С какво съм преборил конкуренцията могат да кажат хората, които ме избраха. Явно съм бил най-подходящият човек за този проект.

Иначе относно героя, навярно всеки, който е чел романа, смята, че той е човек с много черна душа. Но ако се замислим, никой от нас не е с бяла душа. Всеки има грехове. Това не е страшно и фатално, разбира се. За да изиграя персонажа, трябваше пред самия себе си да призная своите грехове. Не да се съдя и обвинявам, а да ги приема. Като уроци.

Какви са твоите грехове?

Каквито всеки би могъл да има и които дори са лесни за извиняване. Като започнем от детските лъжи, невинните кражби на дъвка "Турбо" или друго. Аз от малък обичах да съчинявам измислени истории. Това са вид лъжи, но не и действителни грехове всъщност. По-късно идва времето на манипулациите. Ето аз, използвайки усмивката си, често се боря с държавната администрация и с разни други досадни занимания, което може да се разглежда като подвеждане на другите. Но всъщност е просто хитрост. С чар човек може да си отвори всяка врата. Това все пак не е нещо лошо. Както и това, че всяка вечер лъжа хората, че съм някой друг. Това е професията ми. Може пък да се окаже, че нямам толкова грехове.

Как се прескача от цървулите на Левски в обувките на герой на Оскар Уайлд?

При скока между двамата аз междувременно си лепя и ушите на елфа от "Хензел и Гретел" и носа на "Пинокио" - това е част от работата ми. Не намирам някаква трудност.

Какви са плюсовете и минусите на това да приличаш на Апостола?

Не мога да кажа. Лошо би било, ако хората действително си изградят някаква представа за мен на базата на това, че приличам на Васил Левски и останат разочаровани. Все пак аз не съм Апостола. Тази прилика не ми е платила сметките. Не е минус, нито плюс.

От превъплъщението си като Дякона запазих мустака, защото се харесвам така. Продължавам и съвместната си работа с Камен Воденичаров по следващи проекти във връзка с "5 минути София" - Европейска столица на спорта.

Защо "най-младият Левски" се превърна в Дориан ГрейГостува актьорът Севар Иванов

Роден си на 23 декември. Комбинирал ли си някога празнуването на рождения ден с Коледа?

Винаги съм държал подаръците да са отделно - ако това ме питаш. Виновните за това са и потърпевши - семейството ми. Ние сме голяма фамилия. Напоследък често обединяваме празниците, защото по-рядко може да се съберем всички заедно.

Майка ти също е актриса. Тя ли те зарази с афинитета към тази професия?

Ако зависеше от нея - нямаше да съм актьор, но тя не се е месила на никого от нас с братята ми. Единият се занимава с фотография и прави артинсталации, другият - с рисуване върху хора, има две студия за татуировки. От един месец имам и сестра, която някой ден също може да реши да стане актриса. Майка ми ми помогна с кандидатстването, но без да ме предупреждава колко трудно ще е в тази професия и т.н. Приеха ме. Бях си казал, че ако не стане, няма да кандидатствам втори път, защото явно не е трябвало. Вече бях записал финанси в УНСС. Но се получи. Кандидатстването всъщност е кастинг. Познавам много кадърни хора, които са опитвали до 7 пъти, и чак накрая влизат. Все пак долу те гледат живи хора и това не е задача по математика, в която отговорът да е само един. Не знаеш в какво настроение е комисията, колко часа гледат, за кой път чуват един и същ материал, дали не им прелива чашата... Зарадвах се, когато успях.

И се отказа от финансите, макар да си завършил Националната търговско-банкова гимназия?

Не мога да кажа, че едното е по-лесно от другото. Хората в офисите си мислят, че актьорите само се забавляват и си играйкат нещо. Артистите пък мислят, че другите само седят зад едни бюра от 9 до 5 и нищо кой знае какво не правят. Има напрежение и при двете. Разбрах, че няма да оцелея само в тази среда на числата. Впоследствие видях, че хаосът в театъра също ми идва в повече, дори щастието уморява. Днес поддържам един баланс, като се занимавам и с двете неща успоредно - творчество и организиране. Уморя ли се от атмосферата в театъра, потапям се в организационна дейност и продуцентство.

Севар Иванов
Снимка: Личен архив

За кой урок си най-благодарен на Стефан Данаилов?

Той ни казваше, че нещата, които учим в академията и които ни се случват в живота, са умения, които трябва да слагаме в торбичката си. И да не спираме да пълним. Не знаеш в кой момент какво ще ти се наложи да извадиш от нея, за да ти е от полза. Актьорството също така е да можеш да комуникираш с другите, да казваш неща, които да бъдат разбрани. Затова трябва и да си толерантен.

Външната или вътрешната красота е по-важна? 

Комплексно е. Самият аз доскоро имах проблеми с външната красота. Неотдавна започнах да се харесвам, слушайки мнението на други хора. Имах комплекси, но разбрах, че начинът, по който човек вижда себе си, е субективен. Препоръчвам на всеки да се доверява на хората около себе си. Човек може да използва всеки комплимент за свое добро. Допреди две години винаги съм бил на диети и режими. Единственото нещо, което винаги съм харесвал у себе си, са очите. Осъзнах как сам си преча. Ако аз не се харесвам, как да очаквам, че другите ще ме харесват. Вътрешната хармония се отразява и външно в крайна сметка. 

Суетен ли си? Сутрин, преди да излезеш, имаш ли някакъв задължителен ритуал?

Внимавам да не изпадам в крайности. Някои се подготвят два часа, за да излязат просто на "Витоша", но има и други, които пък са така пренебрежителни към себе си, че като ги видиш, се чудиш дали да не им дадеш някакви стотинки. Аз сутрин не мога да изляза, без да си намокря косата и да я подредя. Иначе е кошмарно. Косата придава цялостна визия на човека, а и с моите къдрици понякога си личи точно на коя страна съм спал. Ако някой ме види с шапка, значи не съм имал никакво време сутринта. 

Кога беше твоята първа целувка?

В детската градина, когато се ожених. Този брак продължи по време на следобедната дрямка. После така се случи, че в училище бях със същото момиче и тя беше първата ми приятелка.

Учил си френски език, използваш ли го за свалки?

J'ai etudie le francais pendant cinq ans a la Lycee National de Banque et de Commerce. (Учих френски в продължение на пет години в Търговско-банковата гимназия.)

Изобщо не го използвам. Така и не го научих съвсем. Когато бях в осми клас, с майка ми пътувахме в колата и пуснаха по радиото песен на Селин Дион. Започнах да пея, като си измислях думи. Майка ми се възхити, че вече съм така добър и ме попита за какво се пее. А аз си помислих: "Ето сега трябва и превод да измислям."

Обичаш ли да пътуваш?

Да. Бразилия е най-невероятното място, на което съм бил. Прекарах там два месеца. Мога и още. Не съм домошар. Не съм от хората, които нямат търпение да се приберат вкъщи. Лесно приспособим съм. Намирам красивото и в зимата, и в лятото. Човек обаче трябва да посещава различни места за по-дълго време, за да ги усети. Иначе за няколко дни е само турист. В Бразилия видях, че мога да оцелея и без телефон. Носех в себе си само лична карта, дебитна карта и карта за градския транспорт. О, и цигарите.

Севар Иванов
Снимка: Личен архив

 

Какво искаш да ти се случи в скоро време?

Бих скочил с парашут. Също така ми се снима. И зад, и пред камера. Надявам се да осъществя и своите лични проекти. 

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите