Най-младият участник във „Фермата“ си тръгна след дуел със Симеон. Калоян Златилов обаче е научил своите уроци от предаването и е готов за новите предизвикателства в живота си. Вижте какво ни разказа 21-годишният сливенчанин, който от 15 години живее в американския град Солт Лейк Сити заедно с родителите си.

Очакван ли беше резултатът за теб от дуела със Симеон?

Симеон, със сигурност, е много силен противник и мисля, че ще преодолее повечето от мъжете. Битките бяха в моя полза, но аз бях много припрян и много бързах, разсеяността ми попречи. Като цяло не толкова Симеон ми попречи, колкото аз самият.

Разкажи ми за себе си все едно не те познавам.

На 21 невършени съм, от 6-годишен съм в Щатите. От 8-годишен започнах да си идвам в България всяко лято и прекарвах при баба ми по 3 месеца в Силен. В Щатите ежедневието ми е много по-различно. Опитваме се, мисля, че успешно, да запазваме българския дух и българското в Щатите.

Какви хобита имаш?

Тренирам тенис, баскетбол също, обичам много да чета книги, с баща ми често ходим да стреляме с пушка. Но като цяло ученето в момента е на преден план, защото съм трети курс специалност Счетоводство в Университета на Юта.

Имаш ли си приятелка?

Не, нямам все още, търся я.

Тази година си навършил 21 и вече си пълнолетен по американските стандарти. Какво се промени за теб?

Вече ме търсят приятелите ми, които не са пълнолетни, за да им купувам алкохол (смее се).

А ти купуваш ли си алкохол, как се забавляваш?

Когато се събирам с приятели, обичам да изпия една бира за настроение и за да върви думата.

Какви уроци ти даде „Фермата“?

„Фермата“ ме научи на земеделие и строителство най-вече. Това не е клише, защото мисля, че тези две сфери са голяма част от България и българската традиция и история. Планирам, след като се върна в Щатите, да започна нещо с дърворезба, защото много неща успях да направя с ръцете си и успях да науча тези тънкости. Най-големият урок, който научих, не е как да доя коза, а как правилно да преценявам хората, да разбирам характера им и какви са като външност и душевност.

В Щатите има ли нужда да преценяваш хората?

Има нужда, но по принцип имам доверие на хората, които срещам по улиците и мисля, че просто обществото е такова.

В Солт Лейк Сити има ли много българи?

Има българи, но не са много. За съжаление има общност, но хората не искат да контактуват, не са сплотени. Много е жалко, защото един народ трябва да се подкрепя.

Ако сега трябваше да се запишеш, би ли си подал отново документите за предаването?

Да, бих го направил отново, но стратегията ми би била по-различна. Бих искал да отстоявам повече позицията си и да говоря повече това, което мисля. Във „Фермата“ се опитвах много-много да не влизам в скандали, да не участвам в разговори, които смятам, че не водят до никъде, защото ми бяха излишни тези нерви. Бих променил това да съм по-приказлив и да се защитавам повече. А също и бих се подготвил повече физически с тренировки, както и чисто тактически да сменям тактиката по време на самата битка. Просто ми трябва повече опит.

Би ли се върнал в България и с какво би се занимавал тук?

Ако се върна да живея, ще се занимавам със счетоводство. Хубавото е, че в моята сфера големите компании имат база в София, така че винаги имам шанс да се върна и да работя.

А би ли се върнал?

Не съм взел подобно решение, защото имам още да уча и винаги е вариант, не го изключвам като опция.

Кога се връщаш в Щатите?

На 4 януари. Родителите ми вече си заминаха, а аз ще остана при баба ми в Сливен и при леля ми в София.