.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Ирина Флорин: Любовта ми към модата не е бягство от музиката

Надежда Йосифова | преди 18 седмици
Снимки: Костадин Кръстев - Коко, Иван Коловос, БГ Радио
Певицата е пред прага на нови песни, турнета у нас и в чужбина и отново поглежда към модата

Не са много изпълнителите, които се отъждествяват с конкретна песен – като кажеш „Цвят лилав” веднага се сещаш за Ирина Флорин и обратното. Тя е сред доказалите се успешни артисти у нас. Зад гърба си има шест студийни албума – „Краят на началото”, „Стъклен свят”, „Цвят лилав”, „В трето лице”, „Друга”, „Копринена жена”. Освен на музикалната сцена Ирина Флорин има изяви и в модата – като дизайнер. Присъдена ѝ е наградата „Златна игла“ за дебют през 2006 година. Тя е дребничка, но много виждаща се жена, винаги с перфектен стил и поведение. За най-новите си музикални проекти и предстоящи турнета, за модните предизвикателства, за трудолюбието и всичко завещано й от нейните родители, за това дали е наранявала в любовта и била ли е тя наранявана, както и за смисъла в това да си публична личност, Ирина Флорин разказва истории без филтър пред LadyZone.bg.

Ирина Флорин
Снимки: Костадин Кръстев - Коко, Иван Коловос, БГ Радио

Ирина, като че ли през последните години се върна ударно към музиката, тъй като имаше и „бягство”, свързано с модата?
Модата е много голяма моя страст и смятам, че е високо естетично изкуство, с което човек може да се себеизрази. Когато имам муза или нещо се завърти в главата ми в тази посока, го реализирам моментално. В момента имам и такива идеи, и съм на ръба да реализирам моден проект. Само в България се шири мнението, че като се занимаваш с музика, не може да се занимаваш и с друг вид изкуство. Това не е така, разбира се, и в световен мащаб има много артисти, които доказват това – Виктория Бекъм, Риана, Фарел Уилиамс и др. Така че, любовта ми към модата, не смятам, че е бягство от музиката, напротив, това е страхотна авантюра, много емоционална, която зарежда и по някакъв начин „изчиства” музикалните канали и ги прави готови за нова изява, отваря място за нови песни.

Песента „Цвят лилав” се превърна в емблема на името ти, нали?
Да, така е. Това са редки шансове в кариерата на един изпълнител, защото не всеки има емблематична песен. Имах страхотен шанс да се запозная и да работя с Даниела Кузманова и Стоян и Виктор от „Киора”, които са автори на песента „Цвят лилав“. Както Формация „Бисквитките” пък направиха ремикса, който популяризира песента още повече. Оригиналната версия на песента е изключително красива, но ремиксът й беше експлозив за времето си, защото той накара младите хора да влязат в дискотеките и да слушат българска музика. След „Цвят лилав” беше песента ми „Пътуване”, „Ти-ри-ри-рам” на Мариус Куркински, „Ближи си сладоледа” на Дони и Момчил...

Разкажи история, свързана с „Цвят лилав”, която винаги ще помниш.
Преди време имаше един клуб - „Спартакус”, който се намираше в подлеза на Софийския университет. Той беше сред най-култовите заведения в София. Всъщност, типично българско е, когато нещо е добро, то да изчезне. Често ходех с приятели в „Спартакус” да се забавлявам, както и често са ме качвали на подиума, за да пея „Цвят лилав”. Веднъж, когато песента отново звучеше, помня как диджеят спря звука и хиляда души с вдигнати ръце я пееха акапелно. Тогава ми стана толкова готино, без да се вкарвам в конкретната ситуация, че аз пея тази песен. И си дадох сметка, че може би това се нарича успех, което е и много задължаващо. Година след това пуснах следващия си сингъл – „Пътуване”, за който диджеите казваха, че е най-добрият клубен хит. Петър Дундаков и Николай Маджаров – Файчето от „Тибетски сърца” създадоха ремикса към песента, а със Стоян Радев, Борис Радев и Атанас Димитров, които формираха артистичното трио „Бел епок”, работихме над видеоклиповете на „Цвят лилав“ и „Пътуване“.

Ирина Флорин
Снимки: Костадин Кръстев - Коко, Иван Коловос, БГ Радио

Смяташ ли, че преди са се правили парчета с по-дълъг живот, а днес преобладават еднодневките?
Глупаво е да се твърди, че модерната музика е некачествена. Но не всички са талантливи и не всичко, което се прави ще остави диря. Естествено това е нещо, което винаги е важало за музикалната индустрия.

Какво ти предстои на музикалната сцена?
Подготвям нов сингъл и видео към него, които вероятно ще са готови в края на май месец. Харесва ми да правя колаборации с артисти от различни стилове. Някои от изпълнителните, с които имам съвместни прокети са Мариус Куркински, Ванко 1, Азис. Имам и дуети с Момчил Колев, Стоян Михалев, а последният който направих, е с Миро.

Мисля си, да направя компилация от синглите, които създадох през последни няколко години. В нея планирам да включа и ремикси на най-известните ми песни, което е мой отдавнашен проект. До края на годината ще издам още един сингъл. Предстоят ми и преговори за самостоятелни турнета както в страната, така и в чужбина. Много хора от Европа и Америка ми пишат и искат да ме чуят, така че съм длъжна да отговоря на интереса им, което е и радостен факт за мен. В страната дори не съм обиколила най-големите клубове, което в София съм направила вече, но разбира се, пак ще пея в столицата. Ще посетя у нас и други градове, което не успях да направя по време на националното турне. За мен ще е много мило и интересно да посетя и по-малките градове, където повечето от нас, изпълнителите, все не стигаме.

Какво те свързва с модата, която също се превърна в част от името ти?
Вероятно усещането ми за красота и естетика идва от родителите ми. Баща ми беше моряк и носеше на майка ми, на мен и на брат ми красиви дрехи от Виена, от Унгария, въобще от всякъде, където пътуваше по Дунава. Спомням си уникалните кадифени рокли, лачените пантофки, чантичките и панделките. Майка ми пък умееше да рисува и да шие – отдаваше ѝ се. И си давам сметка, че от дете я имам тази естетика и вкус към красивото. Това не се възпитава, само можеш да го доусъвършенстваш. Така че най-вероятно го нося в себе си. Усещането ми за съчетание на цветове и дрехи е вътрешно. Преди години много се обличах в черно – обожавам този цвят, за мен той е един от най-интересните... 

Значи приличаш на Хилда Казасян, която също залага на този цвят.
Ха-ха... Мисля, че съм по-известна с черното от Хилда Казасян, която харесвам. За мен беше чест да познавам баща ѝ Вили Казасян, и майка ѝ – Надежда, която е може би една от най-красивите жени, които съм виждала. Надежда Казасян е като Грейс Кели – принцесата на Монако. Възхищавах се на стила и маниерите ѝ, на физиката, осанката и походката ѝ. Това да можеш да видиш финеса в другия, също е дарба. Но както казваше покойният Карл Лагерфелд - „модата не е най-важното нещо в света”, има много по-важни неща. Но не може да се отрече, че модата е индустрия, която дава може би 30% работа на хората в световен мащаб и реално тя ги храни. Големите дизайнери дори се обърнаха към третия свят и изкупуват от там кожи, коприни и други суровини, за да ги подпомогннат в развитието им.

Какво още „посяха” в теб родителите ти?
Винаги ще съм им благодарна, че съм ги имала, че са ме създали и съм това, което съм. Велика съдба е да имам точно тези родители! Ужасно съжалявам, че си отидоха млади -  татко на 60 години, а майка на 76. Майка ми успя да види почти всички пикове в кариерата ми, но татко не успя да види най-големия – „Цвят лилав”. Той почина седмица преди премиерата на песента. Промоцията, която направих, беше на следващия ден, след погребението му.Майка беше изключително романтична и голям мечтател – има издадена стихосбирка, написала е и 2 пиеси. От нея, както и от баща ми, който също като мен е роден през февруари, съм взела тази емоционалност. Баща ми беше по-артистичен и спонтанен, обичаше да бъде ухажван. Но и двамата бяха трудолюбиви, почтени и честни хора. Наистина съм им много благодарна! Имам страхотно семейство, макар и малко - прекрасен брат, двама племенника, които вече имат по едно свое дете. 

Ирина, как ще характеризираш любовта като такава?
В живота си съм имала няколко страхотни връзки. Щастлива жена съм, защото винаги съм обичала и съм била обичана. Когато съм имала мъж до себе си, съм обичала много и любовта ми е била споделена. Никога не са ми казвали какво да правя, уважавали са свободата ми, приемали са работата ми, обичали са ме такава каквато съм. Другата любов в моя живот е тази на моите фенове – тя също ме кара да съм много щастлива!

Сега в какъв етап от личния живот си?
В момента нямам мъж до себе си, но той винаги се появява.

Търсиш ли любовта по принцип?
Не. Знам, че любовта няма как да я търсиш, тя те намира случайно. Един случай потвърждение за това е - отивам на рожден ден на приятел в заведение и заставам в единия край на бара, който е огромен. Говоря с този и онзи, но усещам, че някой ме гледа, че някаква енергия идва към мен. Започвам да се оглеждам, да се усмихвам нелепо на някакви хора и изведнъж виждам точно в другия край на бара мъж. Докато попитам събеседниците си кой е този човек, той се появи до мен. Това е една от най-зашеметяващите ми емоционални връзки, заради която се разделих с бащата на моя син. Три години живяхме заедно с този мъж и още сме близки приятели.

Имаш ли угризения или съжаления в тази посока?
Не, нямам капка угризение за нищо, което съм направила, мисля че точно така е трябвало да се случи. 

Наранила ли си някого в любовта?
Със сигурност... Но не смятам това за грешка, защото не съм направила нарочно нищо. Просто съм се намирала в съвсем друго емоционално състояние. Най-много съм наранила бащата на моя син и въпреки това, той е един от най-близките ми приятели. Наранила съм още един човек, за което съжалявам, но така се стекоха обстоятелствата... Това са неща, които понякога не можеш да контролираш. Както и мен са ме наранявали. Но там, където има емоция, като се разклатят нещата, няма как да не нараниш и обратното. А ако това не се случи, значи не си е струвало. 

Какво ще разкажеш за приятелите си?
Истинските приятели са едно много ценно нещо. Роднините си не можеш да избираш, а и с тях не живееш, живееш с приятелите си. С годините те стават по-малко, което не е толкова лошо, защото остават най-ценните и най-истинските. Аз имам приятелства от повече от 20 години, които наистина са устояли на времето.

Как можеш да провериш дали някой ти е приятел?
Времето и развитието в отношенията са показателни. Когато си на маса, ядеш и пиеш, и се веселиш, всички около теб са ти „приятели“. Но когато те тревожи нещо жизнено важно и можеш да го споделиш, тогава разбираш кои всъщност са истинските приятели. 

Кога търсиш приятелите - повече за добро или когато имаш проблем?
С годините дори гледам да не ги притеснявам, когато имам проблем, за да не ги натоварвам. Ако има нещо спешно, с което не мога да се справя, а знам, че някой от тях ще ми помогне, тогава се обръщам към него. Предимно се забавляваме с приятелите, пътуваме, споделяме си храната и хубавите емоции. Винаги намирам време и винаги къщата ми е отворена за тях. 

Кои са ценните неща за теб - баща ми казваше, че истината е най-дългосрочната лъжа?Ако човек не е свикнал да живее истински, той не е истински. А това включва много неща – отношението ти към всичко и всички, и към себе си. Ако ти не си честен със себе си, не може да бъдеш честен и с другите. За съжаление, много хора в публичното пространство имат определен образ и имидж, но той не е истински. Това го разбрах във времето, покрай работата си с мои колеги, което е много жалко.

Защо хората държат да бъдат с маски според теб?
Със сигурност се живее по-лесно, така са по-угодливи.

Бягаш ли от лошите новини, които бълват медиите?
За жалост, сутрин, пиейки кафе, пускам телевизора и ставам свидетел на потресаващи репортажи за убийства, грабежи, бедствия. Предполагам, че това е така, защото хората станаха по-лоши и алчни. 

Как се опазваш от случващото се навън?
Моето спасение са разговорите с приятели. Говорим си, че хората се затварят в групи – като в балон и живеят в свой свят, споделят собствените си проблеми и по някакъв начин се опитват да избягат от това, което ги „блъска навън”. Когато се разхождам навън виждам на улицата безнадеждни хора, което много ме натъжава. Знам, че не мога да оправя целия свят, но правя каквото мога. Където и когато съм имала възможност, винаги съм помагала. И може би така трябва да бъде – всеки да помага, а тези, които имат много – да помагат повече.

Ирина Флорин
Снимки: Костадин Кръстев - Коко, Иван Коловос, БГ Радио
Ключови думи:Интервю, Ирина Флорин