.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Фотографът Тина Бояджиева: Обичам да снимам женската сила и красота

Стела Костадинова | преди 9 седмици
Снимка: Тина Бояджиева
Тя е обиколила десетки държави, за да покаже със снимките ни, че колкото и да сме различни, в същността си сме еднакви - просто хора

Трудно е човек да намери себе си, както в професионален, така и в личен план. А на жените понякога ни е още по-трудно. Често причина за това е репресията, която някои общества налагат на нежния пол. „Не разбирам защо се хвърлят толкова усилия жената да има второстепенна роля“ – това беше написа наскоро Анджелина Джоли в статията си за американското сп. ELLE. И няма как да съм по-съгласна. Поривът на жената да лети и да развива своите собствени желания както професионално, така и в личен план, често бива спиран от обществените стигми. Въпреки това има силни жени, които доказват, че да откриеш себе си и мястото си в обществото не е невъзможно. Просто не трябва да се отказваш. С една такава жена ще ви запозная в следващите редове. Името й е Тина Бояджиева, родена е в София и е фотограф.

На 18 години Тина заминава да учи във Флорида, а по-късно се установява в Ню Йорк. След 15-годишна успешна кариера в банковите среди на Америка, тя си дава сметка, че „не живее своята американска мечта“. Като безстрашен супергерой, тя се впуска в приключението, наречено „фотография“. Снимките й ни показват, че има красота навсякъде около нас. Тина е пътувала много през целия си живот и това я прави „дете на света“.

Не е нужно аз да ви обяснявам що за човек е тази лъчезарна жена, следващите редове говорят сами за себе си.

Тина Бояджиева
Снимка: Тина Бояджиева

Можеш ли да се опишеш с няколко думи в личен план?

Малко джипси (широка усмивка - бел.ред.) На 18 заминах за Флорида, където учих Финанси и икономика, после се преместих в Сан Франциско, след в Северна Каролина реших да вляза в света на банките и накрая се озовах в Ню Йорк, където се установих за по-дълго. Имах още една спирка, но за по-кратко в Лондон.

А в професионален?

Много изпълнителна. Работата във финансовите среди ме научиха на професионализъм. Благодарение на съвсем различната сфера, в която прекарах 15 години от живота си, си създадох навици в комуникацията с клиенти, които ми помагат да продавам изкуството си. Има много талантливи хора, които не знаят как да общуват с клиентите си или не могат да спазват крайните срокове, което е голям проблем в професионално отношение.

Какво за теб е фотографията?

Начин да представя това, което виждам. Фотографията е онази страст, която те кара да се чувстваш, че живееш на 300%. Винаги съм си мислила, че съм травъл фотограф, заради афинитета си към пътувания. След като започнах да се занимавам професионално с фотография, разбрах, че най-много обичам да снимам женската сила и красота. Причина за това може би се крие в това, че учих ренесансово изкуство във Флоренция. То е фокусирано точно върху женската фигура. Но с едно изречение – фотографията обединява в едно всичко, което обичам от живота – изкуство, мода, естетика, пътешествия.

Снимки на кърмещи жени от цял свят
Снимка: Тина Бояджиева за проектът на Lansinoh USA и Lansinoh Family

Защо избра точно фотографията?

Фотографията ми страст от малка – още от дядо ми, който беше любител фотограф. Израснах покрай скици с човешки жестове, защото той беше професор по анатомия. Може би и това отключи в мен този фотогравски поглед върху детайлите. Дядо ми всъщност ми подари първия фотоапарат. Оттогава да снимам ми беше като бягство от стреса и проблемите. Никога обаче не съм си представяла, че мога да се издържам от това. Пробвала съм и да се занимавам и с други типове изкуство, но фотографията винаги е била част от мен.

Ти си пропътувала 18 държави, за да снимаш кърмещи жени за кампанията си в партньорство с Lansinoh. Би ли ни разказала малко за това си приключение?

Започна доста забавно всъщност. Една бивша моя състудентка, маркетинг директор в Lansinoh, ми писа във Facebook, че фирмата й си търси фотограф за мащабна кампания. Беше учудващо, защото не се бяхме чували години, но от профила ми видяла, че съм започнала да се занимавам с фотография. Когато се срещнахме, тя ми обясни, че си търсят, човек, който е пътувал много.

Кампанията беше фокусирана не върху продукта, а върху красотата на кърменето. Аз сама си избрах маршрута, единственото условие беше държавите да са разнообразни, за да можем да покажем, че колкото и различни да са жените и историите им, толкова и си приличат. Имах едва два месеца да обиколя всичките 18 държави. Пътувах сама, защото никой не се съгласи да се впусне в това приключение с мен. Имаше опасни места, които посещавах, особено в Южна Африка. Влизах в квартали, в които бели хора не влизат, но мен не беше страх, защото знаех, че с правилното отношение всяка ситуация може да бъде овладяна.

Снимки на кърмещи жени от цял свят
Снимка: Тина Бояджиева за проектът на Lansinoh USA и Lansinoh Family

Има ли разлика в начина, по който различните общества приемат майките и кърменето?

Навсякъде майките и децата за обществото са нещо прекрасно. Това е универсално. Относно кърменето на публични места има различно мислене в зависимост от местните среди и обичаи. Има култури, в които показването на гърдата на публични места, е напълно ТАБУ. В Америка например има места, където е напълно прието да кърмиш на публично място, но отидеш ли в друг град или дори квартал, могат да те изгонят. По време на кампанията майката в Китай се срамуваше и трябваше да направя снимките буквално за 15 секунди. Също и в Истанбул - майката, която снимах, беше много прогресивна - на 42 г., забременяла инвитро, без да има мъж. Тя обаче ми каза, че мога да я снимам единствено в дома й.

Коя беше най-вълнуващата история?

Абсолютно всяка една история беше изключителна. Например майката в Аржентина беше на 42 г. с второ дете. Предишното й е от бивш съпруг, който на времето не й е позволил да се снима в подобна кампания. Това беше причина жената да бъде изключително развълнувана от моето предложение. С второто си дете на ръце, тя ме заведе в един „мачо“ бар, където до преди 20 години е било забранено да влиза жена. Така тя показа триумфа си над културните стигми.

Майката в Париж беше с дете на 4 месеца. Бебето беше много жизнено и се смееше през цялото време. По-късно разбрах, че има 3 операции на сърцето. Това, което още повече ме развълнува беше, че без притеснение майката няколко пъти ми го даде да го държа. Тя ми обясни, че за нея е важно детето от малко да се учи да бъде сред хора. По нищо не си личеше, че са преминали през нещо толкова тежко като операция на сърцето, защото и майката и бебето бяха много позитивни.

В Шри Ланка жените, които видях, по цял ден събираха чай. Отидох в село на племето тамя. Там хората са смятани за нисши, защото са вкарани от Индия като работна ръка, когато богати хора са искали да развият чаения бизнес в Азия. Хората са се раждали там и са умирали там - на плантациите. Виждах как с ръце като клещи жените берат по 14 часа на ден чаени листа, които са много жилави и твърди. Те раждат по няколко деца и издържат семейството, защото голяма част от мъжете не работят. Влизайки в селото, като по филмите всички се събраха, защото бели хора почти никога не стъпват там. След като снимах една майка с бебе им дадох някакви 30 долара. От благодарност преди да си тръгна жената ми целуна ръце и започна да плаче. Шофьорът ми обясни, че тя не плаче, защото съм й дала пари, въпреки че те щяха да й платят наема за 3 седмици. А затова, че съм й показала уважение към нея като човек - отишла в дома й, държала детето й и не ме е било гнус, че мирише. Чисто и просто за това, че съм я третирала като човешко същество. Този случай ме накара да се замисля колко малко е достатъчно, за да направиш едно човешко същество щастливо.

Снимки на кърмещи жени от цял свят
Снимка: Тина Бояджиева за проектът на Lansinoh USA и Lansinoh Family

Повечето българи сме закърмени с родолюбие, но ми се струва трудно да го запазиш, когато прекараш твърде дълго време в чужбина. Ти си пътувала много, живееш в Америка, но това сякаш те е накарало още повече да обикнеш България. Как си обясняваш това?

Мисля, че всеки човек, който напусне родината си, започва да я вижда по друг начин. Сякаш спираш да приемаш всичко за даденост и го оценяваш повече. Когато напуснеш България, осъзнаваш какво безкрайно богатство всъщност е тя. Не мога да накарам никого на сила да уважава културата и историята ни, но това, което аз мога да направя, е да имам респект към тях. Колкото повече живея в чужбина, толкова повече оценявам корените си. Семейството ми даде любовта към образованието, изкуството, както и общата ми култура. Но също толкова са ме учили и съвсем случайни хора. Например една баба от с. Маргатина, която като малка ми показа какво е трудолюбие. Въпреки десетилетията работа, изписана по ръцете й, тя винаги е има силна позитивна енергия.

Продължава на следващата страница >>

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите