.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Дидо, победител от "Фермата": На финала просто беше месомелачка!

Росица Николова | преди 35 седмици
Ако подходиш със задни мисли и злоба, обикновено те се връщат и към теб

Станал финалист във "Фермата", спечелил 100 000 лв., купонясвал до 6 сутринта, Деян Каменов-Дидо се появява на срещата ни в елегантно черно, широко усмихнат, с най-топлите ръце, които може да откриете в тази студена зима. И макар да се съмняваше, че може да сподели нещо съществено, умно и интересно, докато прелива от емоции и умора, всъщност му се получи много добре. Доказателството е в следващите редове. Благодарим за думите, топлината и усмивките!

Фермата, победител


Опиши ми какво точно ти мина през главата в секундите, след като чу, че си победител във "Фермата", върху теб се посипаха хиляди цветни листчета. 

Повтарях си - „Как се случи това?!?!“ Влязох във „Фермата“ доста ненадейно и изобщо нямах представа в какво се забърквам.

Но ти заяви, че си там за победа още в самото начало...
Към 4-5 седмица от предаването много се смеех на тези ми първоначални думи. В тази игра да кажеш нещо категорично още в началото е доста смешно. Видяхме много тренирани и амбициозни хора, които отпаднаха още в първите седмици. Има една част от мен, която е силно конкурентна, иска да се бори, да се доказва. Искам да показвам, че съм добър в това, с което съм се захванал. Видях, че хората вътре бяха подготвени, силни, със стратегии, рязали дърва, цепили... Аз съм израснал в малък град, голяма част от живота ми е минал с брадвата, строили сме къща, заедно с баща ми, дядо ми и братовчед ми. Не ми е чуждо това. Но тези неща съм ги правил на 12 г. И после 3 пъти в годината съм ходил, за да оберем гроздето и да нацепя дърва. Т.е. нещата, които правехме във „Фермата“, не са ми безкрайно чужди, но хората вътре бяха много по-подготвени. Не е като да не ми се случи не веднъж и два пъти да ме смачкат на дуел.

Как ти влияеше това на егото?
Аз знаех, че правя това, което мога. Виждах къде са ми грешките, виждах къде са силите на човека отсреща, научавах нещо ново и продължавах.

Фермата 4, епизод 80

Докато чакахте резултатите от гласуването на зрителите с Ваня, ми се стори, че очите ти са насълзени. Емоциите ли бяха в повече, или лампата ми у дома е много силна?

Сторило ти се е! Всички емоции ми се струпаха като лавина и нямах време да осъзная какво се случва. Вътре имах много повече време да усещам, да претеглям, да ми влияят неща... На финала просто беше месомелачка!

Кой беше първият момент, в който направи нещо нормално и човешко, извън месомелачката?

След финала нищо нормално и човешко още не съм правил. Купонясвахме с целия екип на „Фермата“ до 6 сутринта. Танцувах брейк някъде в 4:30 ч. Нечовешки брейк!
През цялото време на финала имах чувство, че нещо тотално се е преобърнало в мен. Това усещане всъщност се роди още към края на трите месеца; усещане, че нещо се преобръща. Как да го кажа най-мило към себе си... Дадох си сметка, че към доста неща съм подхождал по много арогантен начин.

Какви неща по-точно?

Като цяло в отношенията си.

Към хората?

Не към всички...

Към най-близките обикновено?

Обикновено към най-близките. И че всъщност, когато си чист и добронамерен към хората, те очакват само хубави неща. Ако подходиш със задни мисли и злоба, обикновено те се връщат и към теб. Не че съм го правил, но все пак съм имал моменти, в които съм се напрягал и съм изпитвал негативни емоции. После осъзнавам, че човекът отсреща има проблем със себе си, а не аз с него.

Във видео визитката ти съпругата ти те определя като „мил, спокоен и нежен“, а приятелите ти -„дебелокож, сприхав и заядлив“. Имам чувството, че след „Фермата“ си намерил баланса.

Мисля, че жена ми е предобрила. А за приятелите... Аз не съм контрол фрийк, просто понякога съм много импулсивен. Обикновено става дума за някоя щуротия, но не правя нищо с лошо.

Симеон избра Дидо за втори дуелист

Гледахме финала с 5-годишната ми дъщеря, която има 2 въпроса към теб. Първият е - имаш ли куче?

Имам котка. Казва се Тигър.

Вторият - как се чувстваш като победител? Никога не съм била по-близо до човек, който има 100 000 лв.

Живеем във времена, в които всеки човек може да ги има. Всеки може да изтегли един ипотечен кредит и да вземе 100 000 лв. Чувствам, че има още много неща, които искам да направя, а нямам много време.

Защо да нямаш време?

Защото започвам да правя нещо и разбирам колко време е минало, откакто съм казал, че започвам да го правя. Чувствам се малко като пораснал тийн.

Малко? Т.е. има още доста да растеш?

Има. Мисля, че до 55 ще вляза в зряла мъжка възраст, до 70 ще са ми златните години, а след това мога да пусна коремче и да правя бира.

Пя ли си след финала някаква песен на победата?
Мисля, че с Митето, Цецо, Георги, Сашо и Нури крещяхме всички песни на AC/DC на купона след финала. След това имаше Poison на Aлис Купър... Въобще всяка песен я пяхме като за последно!

Усети ли завист или неискреност в някое поздравление към теб от другите фермери?

В момента, в който отпадна Роман, в момента, в който отпадна Ваня, видях не много приятни погледи от няколко лица. Но това е в реда на нещата. Хубавото темпо на коването, което имах, се държи на добрия ми треньор - Цецо. Ценните хора са тези, с които крещях на купона за финала. И Александра също.

Дидо от Д2
Снимка: btvnovinite.bg



Ще поддържаш ли приятелски отношения с тях и занапред?

Е, за к‘во? (смее се)

Ми не знам... да им дадеш пари назаем, например.

Определено с хората, които изредих, имам желание да поддържам приятелски отношения. Вече доколко, зависи и от тях. Чувствам много близки Цецо, Митко, Георги и Сашо. Роман го чувствах близък до едно време, но той имаше едно много смешно изригване на финала, за което аз му се кланях след това. След като срязахме гредите и аз паднах, нещо магично и праисторическо се случи с него. Изпадна в някаква кинг-конг ярост. Може би трябва да си много навит, за да реагираш по този начин. Т.е. малко по-незряло реагира, отколкото съм свикнал да го виждам. Иначе Роман е много приятно момче, но тази реакция определено не ми хареса. Не видях хубави неща в очите му и след това. Прочетох разочарование, все едно аз съм му виновен за нещо. Но може и да бъркам.  

Аз знам през какво съм минал. Но може би не всички са го видели. Може би не са видели, че не е имало битка, в която да съм излязъл и да не съм се раздал. Може би не са видели, че ядох бой и на лягане и на ставане, докато се науча на нещо. Представям си, че залогът за някого може да е много, много голям. Трябва да видиш как губи някой, за да разбереш що за човек е. Когато печели, всеки е много голям пич. Аз определено се научих да съм по-смирен.

Това ли промени „Фермата“ у теб?

Да, определено имам повече смирение у себе си. Чувствам се по-добър човек. Може би това е много противно клише, но се чувствам по-искрен, по-способен да си говоря с хората.

Защо мислиш, че се случи това?

Защото по принцип аз не комуникирам много. Правя го на сцена, но там нещата се случват повече с енергия, не с приказки. И аз го приемам много естествено. Иначе извън сцената не съм от хората, които търсят социални контакти. Напротив! Предпочитам да не си пиша с никога, а да си седя вкъщи, да слушам музика, да играя баскетбол, да тренирам.

Това не е ли страх да излезеш извън зоната си на комфорт?

Може би и това. Твърде дълго съм стоял в една комфортна среда и това приспива. Не те прави креативен човек. А във „Фермата“ имаше конкурентна среда, различни хора, интриги, на които да си каляваш нервите, и всичко те държи нащрек. В същото време усещането е, че това облагородява. Защото трябва да останеш и да оцелееш, да не крещиш на всеки 2 минути и да не хвърляш брадви по някой, а просто моментално да станеш повече пич!

Христина май доста тренира твоята смиреност, наричайки те Дидко?

Да... (въздъхва). Много е миличко, все едно на 6-годишния си племенник подвикваш да ти донесе чашка с водичка. Мисля, че за хора, които говорят по този начин, това казва много.

Тя ли беше един от големите дразнител във „Фермата“ за теб?

О, да! Тя беше дразнител, но не мой личен, а за всички. На мен много, много ми пилеше нервите! Намирам я за тъжно-смешен образ. Не виждам никакви пречки в нея самата да е щастлива, освен тези, които сама си прави. Тя е млада, интелигентна, нормална, но от нея лъха много силен негативизъм. Това усещам. Аз не обичам да съм близо до такива хора. Колкото повече се опитваш да даваш на такива хора, толкова повече негативно ти връщат.

Пречеше ли ти фактът, че не ядеш месо във „Фермата“?

Не, но пречеше на всички останали. Аз бях най-големият агитатор да не се колят животни. Мисля, че храната този сезон беше най-изобилна. Явно бяхме много амбицирани, свършвахме си зверски добре задачите и си получавахме кошниците с продукти. В един момент дори се натрупваше излишък от храна и почнахме да качваме килограми.

Бабите, Бети и Ники ви научиха на много неща. Какво би ползвал в живота си навън?

Да правя бира! Всичките рецепти за баници ми бяха много интересни. Дори правих сладка баница с ориз, който е леко задушен, и отгоре се полива с мляко с разтворена захар.

Готвиш ли?

Напоследък по-скоро не. Жена ми иззе тази функция от мен. Обичам да правя салати. А когато я свалях, й направих гювеч.

Гювеч за свалка? Звучи странно.

Все пак съм израснал във Видин (смее се).

При вас бързо са се случили нещата. Много вкусен гювеч ще да е бил. Каква е рецептата?

Просто каза, че й се яде гювеч и аз започнах да мятам разни неща в дълбок глинен съд.

Наистина ли тя те целуна първа?

Да. Беше химия. Брутална! Гледахме се и стояхме с отворена уста и двамата.

Как усети, че тя е нещо различно, а не е пияна фенка?

Нямаше рационално обяснение. Просто усетих.

Обожаваш планината, защо тогава се оженихте на море?

Защото беше август и решихме да комбинираме с пътуването ни до Созопол. Всъщност много преди това, по някакви нейни женски изчисления, беше решила, че това е годината, в която по по руска традиция жената предлага брак. Беше намерила интересен пръстен с цифрите от 0 до 9. Попитах я дали това значи, че иска да подпишем 10-годишен договор; предложих й да започнем с нещо по-кратко, например 2-годишен. Но, не, каза, че 10 е идеално. След 10 години, ако сме доволни от условията, ще преподписваме (смее се). След няколко месеца аз поисках ръката от баща й и майка й.

Юлия Кулиш, Дидо

Как се иска ръка?

Така... с просълзени очи и чаша. След това и с пръстен.

Дадоха ти ръката?

Да. И остатъка от жената към нея също, за моя радост. След подписването в Созопол имаше и софийска сватба, в тесен кръг, около 50 човека.

Как ще празнуваш на Коледа и Нова година?

На Бъдни вечер следваме традицията и се събираме с майка ми, баща ми и сестра ми. На Коледа ще се опитваме да дриблираме между бабите и дядовците. На Нова година ще свирим някъде с D2, но аз съм много далеч от всякакви графици в момента. Обикновено комбинираме концерта с пътуване и оставаме някъде да си починем. Имаме намерение след 1, 2 януари да идем на гости на Митко във Вършец. Ужасно красиво е там!  

Ако излезем от рамките на формата, имаме ли нужда от съединение като народ и как точно може да се случи това?

Би било доста нахално аз да давам рецепти за такива големи неща. Всеки човек трябва да започне от себе си, да види какво не е наред първо у него. Много сме смели и отворени да сочим с пръст. Склонни сме да се вайкаме, да кършим пръсти и да се чудим как да минем по най-лесния начин. Всеки гледа и бърка в паничката на другия. Защо трябва да мразиш? Защо трябва да псуваш? Защо трябва да шофираш агресивно? Да се заяждаш? Все се репчим и се ежiм. Правим се на интересни, а не търсим начин как да стане по-лесно.

А ако всеки следва реда на нещата, не прескача, не подкупва, всичко ще е малко по-добре. В този смисъл съединението е малко да се успокоим, да бъдем готини един с друг, да разберем, че всички сме хора и трябва да намерим повече какво ни свързва, отколкото какво ни разделя.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите