Днес е Еньовден

– най-близкият празник до деня на лятното слънцестоене, с който древните са отбелязвали началото на новата година. Обичаите и обредите и до днес се свързват с пътя на небесното ни светило и култа към него.

Еньовден означава нов ден и нова година

Освен всенароден, той е и празник на знахари, магове, врачки – с една дума, всички, които се занимават с билки и билколечение. Смята се, че на този прекрасен летен ден – един от най-дългите в годината,

различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила,

особено при изгрев слънце. Когато изгрява, Слънчо трепти и играе, и който успее да съзре това, ще бъде здрав през цялата година. Слънцето се окъпва във водата и дарява лечебна сила на всички изворчета, ручеи, реки и езерца. После се отърсва, и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова има и обичаи всеки да се измие по изгрев и да се отъркаля в росната трева за здраве.

Знахари и лечители

излизат да берат билки още в нощта преди празника. Най-чудодейните лекарства се правят докато билките са още пресни, не са загубили силата си, и затова се варят още същата нощ. За да имат те най-голяма магическа сила, се търси старо изоставено огнище на място, потайно и трудно достижимо от хората.

Билките са толкова много,

колкото и вълшебствата, които творят отварите от тях. По-известни и основни съставки на магическото биле са чемериката, пелина, тинтявата и перуниката, игликата и росена, комунигата, изтравничето и обезателно цъфтящото по това време еньовче. От набраните билки жените правят еньовски китки и венци, които окачват на различни места у дома и през годината се използват за лек. А под големия еньовски венец всички минават за здраве, благодат и плодородие.



Честито на всички именици!