Игра на Изкормвач“ демонстрира изумителна творческа гъвкавост и умение за изграждане на многопластово изображение. В този задъхан трилър с неподражаема атмосфера, написан с хумор и ирония спрямо различни повествователни клишета, авторката ни среща с шестнайсетгодишната Аманда Мартин, увлечена по интернет ролева игра, наречена Изкормвач. Докато момичето разгадава виртуални престъпления заедно със своята кибергрупа, в Сан Франциско се вихри сериен убиец, който ловко се измъква от ръцете на полицията. Книгата е доказателство, че за изкусния разказвач жанровите граници са условни.

Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Десет години от своя живот посвещава на журналистиката в родината си. Емигрира във Венесуела, където работи във в. „Ел Насионал“ до 1984 г. Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и произведения за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена, и я сравняват единствено с Габриел Гарсия Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните й книги са трилогията „Къщата на духовете“ (1982), „Дъщеря на съдбата“ (1999) и „Портрет в сепия“ (2000), „Ева Луна“ (1987) и „Приказки за Ева Луна“ (1989), „За любовта и сянката“ (1985), „Паула“ (1994) и много други.

Исабел Алиенде е носителка на Националната награда за литература на Чили за 2010 г.

Откъс от романа прочетете на страница 2 >>

Легнал по корем върху масата за масажи, Райън Милър бе се унесъл в дрямка под благотворното въздействие на ръцете на Индиана Джаксън, практикуваща рейки първо ниво според техниката, разработена от японския будист Микао Усуи през l922. Милър знаеше, че не съществуват научни доказателства за ползата от рейки, тъй като бе изчел шейсет и няколко страници по въпроса, но подозираше, че учението сигурно притежава някаква тайнствена сила, щом като на конференцията на католическите епископи на Съединените щати през 2009 беше обявено за опасно за духовното здраве на християните.

Индиана Джаксън заемаше кабинет номер осем на втория етаж на небезизвестната холистична клиника в „Норт бийч“, на пъпа на Италианския квартал в Сан Франциско. Вратата беше боядисана в тъмносиньо, цвета на духовността, а стените – в бледозелено, цвета на здравето. Надпис в курсив върху табелката гласеше „Индиана – лечителка“, а отдолу бяха изредени използваните от нея методи: интуитивен масаж, рейки, магнити, кристали, ароматерапия. На стената в малкото преддверие висеше крещящо обагрен плат, купен от азиатски магазин, с изображение на богинята Шакти: чернокоса млада и чувствена жена, облечена в червено, отрупана със златни накити, с меч в дясната ръка и с цвете – в лявата. Ръцете на богинята се размножаваха, като във всяка тя държеше други символи на своята власт – от музикален инструмент до нещо, което на пръв поглед приличаше на мобилен телефон. Индиана толкова силно почиташе Шакти, че за малко да вземе името й, но баща й Блейк Джаксън я убеди, че на никоя висока, пищна и руса северноамериканка с вид на надуваема кукла не би й подхождало името на индуско божество.

Въпреки своята недоверчивост, която дължеше на естеството на работата си и на военната си подготовка, Милър се оставяше на грижите на Индиана с дълбока благодарност и в края на всеки сеанс си тръгваше лек и щастлив било в резултат на плацебо ефекта и на любовния ентусиазъм, както смяташе приятелят му Педро Аларкон, било понеже чакрите му бяха се подредили, както твърдеше Индиана. Този един час спокойствие бе най-хубавото нещо в самотния му живот; намираше повече интимност в лечебния сеанс с Индиана, отколкото в сложните сексуални игри с Дженифър Ян, най-дълго задържалата се негова любовница. Той беше висок и здрав мъж, с врат и плещи на борец, с масивни и яки като ствол ръце, но с нежни длани на сладкар, с посивяла тук-там кестенява коса, ниско подстригана и стърчаща като четка, с неестествено бели, за да са истински, зъби, със светли очи, счупен нос и тринайсет видими белега, като се брои и чоканът. Индиана Джаксън подозираше, че има и още, но не беше го виждала без бельо. Все още.

– Как се чувстваш? – попита го лечителката.
– Отлично. Мирисът на десерт ми отвори апетита.
– Това е етерично масло от портокал. Ако ще се подиграваш, не зная защо идваш, Райън.
– За да те видя, за какво друго.
– В такъв случай всичко това тук не е за теб – отвърна ядосано тя.
– Не виждаш ли, че се шегувам, Инди?
– Портокаловият аромат е жизнен и весел, две качества, които ти липсват, Райън. Силата на рейки е толкова голяма, че практикуващите второ ниво могат да лекуват от разстояние, без да виждат пациента. Само че аз ще трябва да уча двайсет години в Япония, за да придобия тези умения.
– Недей да опитваш. Без теб бизнесът тук ще закъса.
– Лечителството не е бизнес!
– Трябва да се живее от нещо. Ти вземаш по-малко от колегите си в холистичната клиника. Знаеш ли колко струва един сеанс по акупунктура при Юмико например?
– Не зная и не ме засяга.
– Струва почти двойно повече, отколкото сеанс при теб. Позволи ми да ти плащам повече – настоя Милър.
– Бих предпочела да не ми плащаш нищо, защото си ми приятел, само че ако не ти вземах пари, сигурно не би дошъл отново. За теб е невъзможно да дължиш услуга на някого, гордостта е твоят грях.
– Ще ти липсвам ли?
– Не, защото ще продължим да се виждаме вън оттук както винаги. Аз обаче ще ти липсвам. Признай, че лечението ми ти помага. Спомни си какви болки имаше, когато дойде за пръв път. Следващата седмица ще направим сеанс с магнити.
– Също и масаж, надявам се. Имаш вълшебни ръце.
– Добре, ще направим и масаж. Облечи се най-сетне, че друг пациент чака.
– Не ти ли се струва странно, че почти всичките ти
клиенти са мъже? – попита Милър, докато слизаше от масата.
– Не всички са мъже. Сред пациентите ми има и жени, деца, както и един пудел с ревматизъм.

На пазара от 2 юни, цена: 18 лв.
ИК Colibri