След като спечели приза за режисура в Кан 2018, което е успех с огромна значимост за полското кино, и обра най-важните отличия на Европейските филмови награди, заснетата в черно-бяло драма на полския режисьор не изненада никого и с попадането си в списъка със заглавия, от които ще бъдат избрани номинациите за "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Американската киноакадемия познава творчеството на Павликовски - през 2015 г. именно неговият "Ида" спечели "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. 

Павликовски идва за втори път на София Филм Фест, след като представи лично пред българската публика "Моето лято на любовта" през 2005 г.

"Студена война" е завладяваща любовна история, сплела фатално съдбите на двама души с различни житейски биографии и темпераменти на фона на разгарящата се Студена война между Източна и Западна Европа през 50-те години на миналия век. Двамата са фатално неподходящи един за друг, но връзката им е предопределена от съдбата, а филмът разказва за една невъзможна любовна история във времена, абсолютно непознати на днешните поколения…

Само преди броени минути "Студена война" на Павел Павликовски получи три номинации на Американската киноакадемия – най-добър режисьор, най-добър чуждоезичен филм и оператор.

Павел Павликовски черпи вдъхновение за творбата си от съдбата на своите родители, като дори кръщава героите си на тях. "Те бяха най-интересните драматични образи, на които съм попадал – силни личности, които се обичаха и мразеха", казва за тях режисьорът. Двамата се влюбват, предават се, събират се отново, женят се и се развеждат, а връзката им се съживява и замира многократно до края на жизнения им път през 1989 г., малко преди падането на Берлинската стена. "Когато бях по-млад, полудявах от непрекъснатите събирания и раздели на родителите ми. Но когато починаха, осъзнах, че това е най-голямата любовна история".

"Разкъсаната завеса на любовта е основната тема в мистериозния, музикално величествен и визуално удивителен филм на Павел Павликовски. Ранената любов се руши и увяхва в свободата на чуждата страна, попада в обречената гравитационна сила на родината и се извисява въпреки дълбините от цинизъм, изтощение, подчинение и страх. Подобно на предишния филм на Павликовски, "Ида", това е творба, посветена на тъмното сърце на самата Полша", пише Питър Брадшоу от "Guardian".