.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Баня с прозорци - френски стил и романтика в дома

Ралица Михаилова | преди 14 седмици
Снимка: socialsurvival.tumblr.com
Пролетните дъждове някак неусетно ме наведоха на спомени за една прекрасна парижка седмица

Пролетта вдъхновява и приканва към обновление. Пролетните дъждове някак неусетно ме наведоха на спомени за една прекрасна парижка седмица, прекарана във френската столица преди години, а оттам още по-неусетно преминах към любима моя тема - интериор на бани с френски прозорци, вани, светлина и въобще - свежест, романтика и чистота.

За клишето* с любовИли: Размисли за Любовта, която разбива клишетата

Също преди време бях писала една импресия. Точно по повод френския стил при баните и така любимите ми вани. Тук оставяме настрана какво биха казали психолозите и ако сте настроени поетично изчетете текста, ако не - просто разгледайте галерията за вдъхновение.

Топла утрин. Слънчева. Свежест нахлува през широко отворения френски прозорец на банята. Прозирни и бели завесите сластно поклащат извивки под ленивите пръсти на вятъра.

Вана – ниска и широка. Бяла. Точно срещу прозореца. Голото тяло на дългокраката жена се е разположило в чашката й. Ваната не е пълна с вода. Препълнена е с въздишки.

Жената полива безкрайните си крака с подвижния душ, притворила очи, вдъхваща дълбоко сутрешния хлад. Настръхнала е. От удоволствие.

Достига я аромат на прясно изпечено кафе и топли, направо врящи кроасани. Изправя прекрасното си тяло. Ваната остава тежка, тъжна и празна.

Тихите плочки на пода засияват от възторг под мокрите й стъпки.

Слънце. Тя отмята завесата като кичур коса – нежно, и застава в рамката на прозореца.

Утринта ахва. Ах! Притихва. Шшш… И пожелава този миг само за себе си.

Жената се усмихва, сякаш казва: „Добро утро, свят! Ние с теб си принадлежим!“. И после потъва в мекотата на хавлията.

Утринта се влюби. И всеки път – от този миг нататък – отваряше очи заради онази усмивка с настръхналите капки по тялото. Търсеше я. Изискваше я. Вярваше й!

Да. Утринта беше намерила смисъл в собственото си събуждане…

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите