Всеки километър по-близо до сърцето на Странджа планина ни връща назад във времето. Стигаме до село Бръшлян, спящо в прегръдките на тишината. От 1982 г. то е обявено за архитектурен и исторически резерват. 76 от къщите са архитектурни паметници на културата.
Научете повече за село Бръшлян от репортажа на Радиана Божикова в поредицата "Изгубени във времето" на предаването "Тази събота и неделя" по bTV и богатите ни галерии в статията.
"Бюджет няма никакъв", отговаря какви са средствата за поддърка на селото Янчо Русинов.
И бабата, и бащата на Янчо Русинов са били кметове на Бръшлян. Днес и той е поел отговорността да се грижи за селото. През последните 30 години тук не са живели повече от 50 души. Казва, че животът тук започва да се усеща, едва от 2000 г. насам.
"Тук се развива до някаква степен селски туризъм. Много от къщите тук са купени, реставрирани. Последните години, с развитието на джип сафари туризма, идват гости предимно от Германия, Англия, Западна Европа и Скандинавските страни", казва Янчо.
Янчо споделя, че селото е по-известно в чужбина, отколкото в България и въпреки, че е сред малкото села, които могат да се похвалят с етнографски музей, килийно училище и богата история, днес сякаш отново е започнало да пустее...
"Къщата беше частно музейче и показвахме как живеят нашите баби и дядовци в миналото. Къщата е в този стил, която е на 200 години", казва Станка Папазова.
Станка Папазова е сред малкото щастливци в селото, защото внуците й все още се интересуват, питат и идват тук. Те са надеждата й за бъдещето.
"Моите внуци всичките са в чужбина. Ето имената им - Райна и Евтим. Замазвахме къщата и те деца, взеха и се подписаха", показва Станка.
"Селото ни е като в котловина - тук, в ниско, а тук вече на виското бяха лозята и там е било старото село. То е било на колиби и вече решават на времето, та слизат долу да си правят къщите, всички къщи в този стил били, един стил", допълва Станка.
През 17 век селото се нарича Сърмашик. Известно е като голям животновъден център. И до днес е запазена Бальовата къща, която се свързва с сърмашишката афера, предшествала Преображенското въстание. Освен нея, всяка къща тук разказва история.
В Странджанската къща всичко е прибрано вътре - оборът на първия етаж, а спалните и хамбара на втория. Характерни са стаята за гости и тоалетна на втория етаж, което за времето било нечувано. Къщите били големи, а семействата многодетни.
"Децата не пускаха да ходят да учат, за да помагат на тях, и затова имаха по много деца. Баща ми са били десет деца, за да могат да помагат. Ток нямаме, на свещ; вода нямаше, за цяло село имаше само един кладенец", спомня си Станка.
"Сякаш тогава беше по-спокойно, сега е по-напрегнат животът – час гониш, ходиш на работа, като се върнеш пак работа имаш вкъщи", казва Станка.
"На всеки километър" – това ни беше киното, като чуем музиката, оставяме копаенето и бягаме да гледаме", казва Станка.
"По-хубаво е сега. За младите е много по-хубаво и за всички. Като си вземах пенсия и идвам, тихо, спокойно си живея, децата ти идват и това е", смее се Станка.
Днес Станка е на 80 години и живее сама, като повечето жители на Бръшлян. Вярва в по-хубавите дни и се надява някой ден да посреща с внуците си отново гости в импровизирания музей в дома й.
А на хиляди километри от село Бръшлян залив на остров Смит в Антарктика е именуван на селото.
