Имам среща с нея в 11 часа, в един горещ-горещ понеделник. Не познавам мястото, на което трябва да се видим, а и винаги съм била зле с ориентацията. И докато търся точния адрес, вместо светофар пред мен виждам една жена с огнена коса – Ева Тепавичарова.
Знаем се от студентските години, без да сме били близки. Оказва се, че и тя ме помни. Оттам нататък разговорът тръгва съвсем лесно, като прохладна вода в един горещ-горещ понеделник, в 11 часа.
Едно детенце беше казало, че Тепавичарова значи „тепе ги с чар”. Всъщност фамилията ти има ли си история?
Моят прадядо е имал тепавица и оттам тръгва цялата фамилия. Сега моят син носи тази фамилия и така ще продължи рода.
Кое е най-нестандартното обръщение, с което някой те е наричал?
Приятелите ми обичат да ме наричат на шега с имена, които са умалителни и имат негативен смисъл – например чудовище – чудовищенце. Някакви такива, с които много се забавляваме.
Случвало ли се е да имаш реплики на твоя героиня, които ти е трудно да изречеш, не са твоите думи и трудно ти влизат в устата?
Случват се тези неща, дори доста често. Но това е работата на актьора – да направи така, че да ти влязат тези думи в устата и не само – да станат твои мисли. Постигам го като просто вярвам в образа и в посоката, в която ме води.
Руският език как ти влезе в репликите? Твоята фраза (бел. ред. „Не разбираю. Пажалуйста малко, ани трябва да дойдат всекий мамент. Сега ще се обадаюся.” ) от „Столичани в повече” стана любима на близо 16 000 зрители, гласували в играта на www.btv.bg.
Аз владея руски език на прилично ниво. Не говоря перфектно, но разбирам и мога да се оправя. По-важното е какво мисли героинята в този момент, как тя се справя в тази ситуация. Тя не го разбира, има огромно желание да разбере, но й е невъзможно.
Освен думите, знам, че и буквите са особени за теб.
Да. За мен всяка буква си има цвят. Тази представа ми е още от дете. Имаше период в тийнейджърските ми години, когато това беше забава за мен, игра, с която тествах разни приятели. Питах – какъв цвят е буквичката Л и ако не каже жълта – значи изобщо не е моят човек.
Значи първата буквичка на LadyZonе е жълта?
Да.
А твоята буква Е?
Тя в годините си променя цветовете. През 2011 е оранжева-червена, изобщо в огнените нюанси.
С какво се занимаваш в момента?
Снимамe втория сезон на „Столичани в повече”, който хората ще могат да гледат през есента. Пътувам до морето, където е моето детенце. И вече искам да почивам.
Какво можеш да ни издадеш от живота на Йовка, какво й предстои?
Няма да научи други езици (смее се). Но й предстоят сложни ситуации. Ще й се наложи да отстоява желанията си.
Докъде се припокриваш ти с нея като образ?
Йовка не е тотално различна от мен. По-скоро е част от мен.
Спас или Адам?
Жоро (смее се). Има един такъв момент, в който мъжете ми се представят като Адам и това ме дразни, защото е много плоско. Всеки мисли, че е първият, който се е сетил. Но пък е някакъв опит за оригиналност, който трябва да бъде оценен.
През лятото – работа или ваканция?
Работа. Свързана е с турнето „Сладки избори” 2011 с „Комиците” и „Столичани в повече”, което започва на 13 август. Очаквам го с голям трепет. За мен то е ново изживяване. Срещата с толкова многобройна публика е особено вълнуваща. Коренно различно е от театъра. В Пловдив, който е един от градовете на турнето (бел. ред. на 14 и 15 август), имам много приятели, и може би там ще имам повече лични гости. Във всеки град от турнето двамата герои – кандидат-кметовете от „Столичани в повече” Лютов и Чеканов, ще провеждат своята предизборна кампания. Всеки, който присъства, може да гласува с билета си, купен от специалните шатри. В края на концерта ЦИК на „Комиците” ще обяви победителя. Един от всички гласували ще спечели и голямата награда – голям плазмен телевизор.
Остава ли ти време за сина ти с всички тези ангажименти?
Пътувам непрекъснато, но имам ли 2-3 свободни дни, гледам да съм при него.
Критикува ли те той, дава ли ти някакви съвети за ролите?
Все още нe ми прави забележки. Но той стои малко встрани на всичко това, което ми се случва в момента. Подозирам обаче, че има доза ревност от негова страна заради времето, в което не съм при него. Децата искат, ако може, непрекъснато да си с тях и да не липсваш толкова често.
Когато му четеш приказки, влизаш ли в роля?
Да, сега четем „Пипи Дългото Чорапче”. Много се затруднявам с начина, по който тя говори - това е предизвикателство за всеки актьор. Може би Пипи е именно детската героиня, която искам да изиграя. Забавляваме се със сина ми. Правя му театър с кукли на ръката, играем с пластилин, рисуваме…
Къде намираш вдъхновение за различните си роли?
По улицата. В движението, срещите с хората, откривам различни любопитни ситуации, образи, чешити, конфликти, които няма как да бъдат изпуснати. Не се старая да ги попивам, просто те сами ме грабват. Спирам се на улицата и гледам. Чакам да свърши и чак тогава тръгвам. Понякога доста често закъснявам. Тръгнала съм за някъде, а нещо се случва по пътя. И аз седя и чакам да свърши, да видя как ще се развие. Спирам от любопитство – нещо ме впечатлява или пък отблъсква. И това нещо се прибира някъде в мен несъзнателно, запечатват се в съзнанието ми звуци, снимки. А после в някоя репетиция просто изскачат.
Ако имаш право да избереш само едно от тези три неща - куфар, воалетка или тричетвърти чорапи, кое ще е то?
Куфарът, воалетката и тричетвъртите чорапи вървят заедно. Така че няма как да се разделят. Има една много приятна поговорка
Една жена е хубаво да умее от нищо да направи 3 неща – супа, рокля и скандал.
Кой човек от мъжки пол може да ти скочи на фасона?
Този, когото обичам. Другите няма да ги допусна. Всъщност това, за което ме питаш, е един текст, който работихме този театрален сезон. Една пиеса ("Има такава пиеса"), която създадохме ние, актьорите. Записвахме нашите разговори на различни теми, след това ги събрахме в представление. В България по този начин не е работено. Доколкото знам, в Русия Ахматова и Петрушевска са работили така. Петрушевска е записвала различни разговорни думички, разговорите на хората по купони. Това, което ние направихме, е нещо експериментално. Играли сме пиесата 2-3 пъти досега. Надявам се да има още представления и да има любопитни за нея хора.
А иначе – не е нужно да скачаш на фасона на никого. Да, има и моменти в живота на човек, които не са много приятни. Тогава се случва някой да ти скача на фасона, а ти заставаш като защитник и казваш - никой не може. Но не е точно така. 
Би ли направила еротична фотосесия?
Ако имам нужда да го направя – да. Беше ми важно например да се снимам, когато бях бременна. Исках да имам тези снимки и го направих.
Голотата е красота
По някакъв начин там няма лъжа. Когато е гол, човекът е такъв, какъвто е.
Ядосваш ли се лесно?
Да. Ядосва ме най-вече несправедливостта. А от лъжата просто побеснявам
Казваш ли на хората около теб „Обичам те?
Разбира се. Имала съм периоди, в които това ми е било трудно, считала съм изричането на тези думи за много отговорен момент. Мислех, че не може така с лекота да се хвърлят приказките. Но понякога мигове, в които обичаш, са толкова мимолетни, минат за толкова кратко през духа ти, че просто е задължително да споделиш всяка обсебила те емоция. Трябва да я хвърлиш, за да може тя се върне при теб.
Следвала си българска филология, но си я изоставила. Защо? Сега можеше да си учителка…
Аз и сега съм учителка. Работя в една театрална школа с деца. Срещите с тях много ме зареждат. Надявам се да продължим и за в бъдеще тези занимания. А българската филология още от самото начало беше компромис за мен. Кандидатствах журналистика, но не ме приеха и записах филология. Отидох в театър-студио „Студентина” и това лека-полека измести другите ми уж важни неща. Така реших, че трябва да кандидатствам в НАТФИЗ. Просто следвах желанието си.
Голяма роля за избора ми оказа професор Симеон Хаджикосев. Когато отидох на изпита по заподно-европейска литература, ми се падна Байрон. А в театралното студио бяхме работили „Кайн” и аз започнах да го рецитирам. Той ме попита откъде знам този текст наизуст. Споделих с него за театъра и той ме посъветва да следвам това, което всъщност искам. Има такива важни хора в живота, които трябва само малко да те побутнат. Хора-знаци. А може би аз самата съм имала нужда от знак и той се е появил точно в този момент.
Имаш буйна коса - как я поддържаш?
Малко съм несериозна в това отношение. Имам предвид, че би трябвало да полагам много повече грижи, отколкото полагам в действителност.
Най-хубавото за косата ми е доброто настроение
Косите са жив израз на настроението и на цялата емоция, която те владее в момента. Когато съм добре, и тя стои добре. Когато съм изморена, и тя е по-различна.
Щастлив човек ли си?
(без да се замисля) Да! Каквото и да умуваме, ние сме длъжни, като живи същества, да кажем да, за да може това наистина да бъде така.
