Докато подготвях за излъчване видеоматериал за пролетната умора, в нюзрума мой млад колега възкликна: "И аз съм обхванат от пролетната умора. Кажи ми какво да направя?”. "Купи си витамин С” беше първото, което ми хрумна. И му цитирах медицинския експерт, че пролетната умора се дължи именно на това витаминно изчерпване.
Към нашия диалог обаче веднага се включи "експертното” подмятане на житейски по-опитен колега: "Повече секс! Това е”! И продължи да пише на компютъра. За моя изненада отговорът на "пролетно изтощения младок” беше: "Не ми говори, сексът изтощава”. Ами сега! И започнах да разсъждавам на глас...
Контактувайте с хората, с които можете да се смеете от сърце
Всеки от нас има такива приятели. Просто им позвънете и излезте на вечеря, на дискотека, на чаша (каквото обичате). Разходете се след работа, там където има цветове и природна красота. В тези кътчета на съхранена човечност несъзнателно бръкваме в джоба с едната ръка, а с другата въодушевено жестикулираме и разказваме разпалено и весело за ежедневните притеснения... и те започват да се омаловажават.
За да повярвате, че е така, за момент се загледайте в лицата на хората в парка
Стават себе си. Сковаността им изчезва. Походката им е лека и свободна. Появяват се изненадващи констатации: "О, какво да видя? (ха-ха-ха) Около нас имало и хубави неща, че и интересни хора”.
И хоп, чудо! Да бях го искала, нямаше да получа мигновено потвърждение на казаното от мен. В нашата микросфера, която обсъждаше пролетната умора,
внезапно влезе младо момиче – приказно хубаво и умно.
След разговора с нея, аз много бързо приключих своята работа, провървя ми. Опитният колега стана мил и спокоен. Не говореше вече във въздуха, без да откъсва поглед от екрана. Стана от стола си, помогна й за някаква програма, от която тя имаше нужда, преобрази се в чудесния колега, когото познавах преди.
Връщам се там, от където започнах, а именно - "пролетно умореният млад човек” с възхитителната си откровеност и истинско любопитство да възстанови това, което му липсва. Ако можехте да го видите колко ведър и с какво внимание прекъсваше работата си, за да погледне към "пролетта” озовала се около нас.
