Автор: д-р Асен Пачеджиев, изп. директор на Крио-Сейв България

Трансплантацията на стволови клетки е без алтернатива при лечението на хроничната миеломоноцитна левкемия. При това пациентите получават високи дози химиотерапия или цялостно облъчване на тялото, което има за цел да унищожи абнормните клетки, но на практика биват унищожени всички клетки, включително и стволовите и прогениторните клетки в костния мозък, които иначе служат за възобновяване на кръвта и на имунната система. Затова е необходимо пациентите да получат нови, функциониращи кръвни стволови клетки.

Според източника (донора), има два вида трансплантация на стволови клетки: алогенна и автоложна.

Автоложна трансплантация

При миелоаблативната автоложна трансплантация на стволови клетки, след като костният мозък е унищожен, на пациентите биват инжектирани техните собствени стволови клетки. Този вид трансплантация към момента не се препоръчва за пациентите с хронична миеломоноцитна левкемия, защото към момента на заболяването техният костен мозък съдържа необичайно изменените стволови клетки. При това все още е статистически невероятно такива пациенти да са запазили при раждането си свои здрави стволови клетки от плацентарна кръв.

Алогенна трансплантация

При миелоаблативната алогенна трансплантация на стволови клетки пациентът получава хемопоетични (кръвни) стволови клетки от донор. Донорските клетки трябва да имат тъканна съвместимост с реципиента (приемника). Най-често необходимата степен на тъканна съвместимост се намира у донори, които са родствено свързани с реципиента. Такива донори са обикновено братята или сестрите. Много по-рядко може да бъде намерен подходящ донор, който не е свързан с реципиента. Донорски стволови клетки могат да бъдат взети от различни източници, като плацентарната кръв, костния мозък или периферната кръв. Напоследък стволови клетки най-често се вземат от периферната (циркулираща) кръв по метод, известен като ‚афереза‘.

Алогенната трансплантация на стволови клетки може да има сериозни, дори фатални нежелани реакции. Затова тя се използва най-често при млади пациенти, без сериозни здравословни проблеми. По-рядко се използва при хора в напреднала възраст.

Немиелоаблативна трансплантация

Много от възрастните пациенти не могат да понесат високите дози химиотерапия и/или облъчване. При тях се използват по-ниски дози химиотерапия и/или радиация, които не водят до пълно унищожаване на абнормните клетки в костния мозък. След приключване на немиелоаблативния курс на химиотерапията пациентът получава донорски стволови клетки. Тези клетки навлизат в тялото и създават нова имунна система. Новите имунни клетки „виждат” раковите клетки като чужди и ги атакуват.

Странични ефекти

Повечето от нежеланите реакции, свързвани с трансплантацията на стволови клетки са свързани с високите дози химиотерапия и радиация. Някои от по-ранните странични ефекти включват:

- опадане на косата

- поява на ранички в устата

- загуба на апетит

- гадене и повръщане

- намаляване на количеството на всички клетки в кръвта

Най-сериозният страничен ефект от алогенна трансплантация, е когато донорските имунни клетки разпознават тъканта на пациента като чужда и я атакуват. Възниква т.нар. реакция на присадката към приемника (graftversushostdisease). Тя се наблюдава изключително при алогенни трансплантации. Тази реакция може да се появи в началото на процеса на трансплантация, но може да започне и по-късно, и да продължи дълго време, т.е., да премине в хронично състояние.

Реакция на присадката към приемника може да засегне кожата, като предизвика обриви, мехури, отворени рани. Ако засегне червата - предизвиква диария. Може също да предизвика проблеми с черния дроб и белите дробове. Лекарствата за потискане на имунната система се дават като част от лечението, за да се предотврати точно тази реакция. Ако въпреки всичко продължи да се развива, може да бъде необходимо допълнително по-сериозно потискане на имунната система.

Агресивната химио- и лъчетерапия в комбинация със стволово-клетъчна трансплантация за момента е единственият метод, който позволява излекуване на част от пациентите с хронична миеломоноцитна левкемия. Не всички пациенти обаче биват излекувани. Много от пациентите умират поради усложнения.

Други нежелани реакции, които могат да настъпят с течение на времето:

-увреждане на белите дробове от радиацията

-увреждане на яйчниците, което води до безплодие и внезапна менопауза, обикновено със симптоми на горещи вълни и загуба на менструалния цикъл

-увреждане на щитовидната жлеза, което може да доведе до нарушение в обмяната на веществата

-катаракта, потъмняване на лещата на окото, което може да увреди съществено зрителната способност

-костни увреждания, които се срещат рядко, най-често бива засегната ябълката на тазобедрената кост.