Не е важно на колко години съм. Важно е, че съм готов да търся мечтите и вярата си, любовта и великото приключение да бъда жив.
Важно е за мен да зная дали трудностите в живота са изцедили сърцето ми и съм си втълпил, че вече не мога да чувствам нищо.
Мога ли да понасям болката - своята и на другите, без да се опитвам да я скрия, прогоня или да се вкопча в нея?
Мога ли да живея с радостта - своята и другите?
Мога ли да живея със свободен дух, да позволя екстазът да ме завладее и да премина отвъд приетите ограничения на представата за това какво означава да бъдеш човек?
Мога ли да бъда верен на себе си, независимо какво ще ми коства това, по отношение на семейство, приятели, богатство или репутация?
Не е важно в дългия път на живота ми дали имам богатство, положение и успех. Важно е дали мога да се изправя след трудност или неспокойна нощ, да посрещна деня и да направя това, което е правилно и разумно.
Зная, че това, което ме крепи, когато всичко край мен рухва, е вътрешното спокойствие, което живее в мен.
Мога ли да си подаря ценния дар на себепознанието, спокойствието и безстрашието?
Кристофър Хансард
