Твоите деца не са твои деца - те са рожба на зова на живота към себе си.

Те идват на света чрез тебе, но не от тебе, и въпреки че са при теб, те не ти принадлежат. 

Ти можеш да им предложиш любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои собствени.

Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душите им, защото ще обитават къщата на утрешния ден, която ти не можеш да посетиш дори и в твоите мечти.

Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях, но не се опитвай да ги направиш като себе си, защото животът не се връща назад и не е спрял при вчерашния ден. 

Хамил Джубран