.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Заедно сме, но той не е готов за сериозна връзка...

Димитър Цветков | преди 7 години
Заедно сме, но той не е готов за сериозна връзка...
Снимка: Thinkstock/ Guliver Photos
"Попитах как вижда връзката ни занапред и не би ли искал да заживеем заедно. Отговори ми , че не е готов за такава стъпка..."
Здравейте!
Аз съм жена на "средна възраст". С приятеля ми имаме връзка от две години. Той е свободен и също на  близка до моята възраст.
Преди 6м., а  и  два м. преди това го попитах как вижда връзката ни занапред и не би ли искал да заживеем заедно. Отговори ми , че не е готов за такава стъпка и причината не е в мен и че смята, че отношенията ни няма маже би да са по-добри, ако предприемем тази стъпка, въпреки че се разбираме много добре и погледнато като цяло отношенията ни са повече от добри .
Много се натъжих, но реших да изчакам!
Определено не се чувстам добре така, защото имам нужда от пълноценна връзка , в която да се живея истински с ежедневните проблеми и на двама ни!
От казаното дотук става ясно, че той не е бил на такова мнение, когато говорихме по този въпрос!
Сега обаче не знам как да постъпя, а времето минава и аз не се чувствам добре в тази ситуация!
Може да прозвучи ученически, но не знам как да постъпя сега,..... нямам куража  да поставя въпроса отново, а не искам да продължаваме така!
Мислех , че след време, когато той е "готов", сам ще го направи, но това не се случва ....не мога и направо да кажа "край"- обичам го!
Моля за съвет и безпристрастното Ви, професионално отношение!
Благодаря Ви!

Добра среща!

Разочарованието ви е подхранвано от няколко фактора и те далеч не се простират само до „отбоя”, с който приятелят ви реагира на вашето желание за стопроцентови, ангажиращи взаимоотношения. Има редица детайли, които най-вероятно остават несъзнавани и за двете страни, но упорито мотивират вашия и неговия избор.
Преди всичко е важно за вас самата да си отговорите каква е вашата представа за „пълноценна връзка” и определяте ли връзката си такава, каквато е в момента, като „непълноценна”? Вгледайте се по-аналитично в желанието ви да легитимирате тази връзка като „заживеете заедно”. От какво по-конкретно е провокирано то?
Усетила сте същностно, дълбоко в себе си, че това е човека, от когото имате нужда и точно съвместният живот с него би нахранил сетивата ви, и би укрепил самооценката ви?
Бързате, ръководейки се от масовите нагласи, според които се предполага една жена „на средна възраст” да е трайно обвързана? Повечето хора, с които общувате в ежедневито ви са семейни и искате и с вас да е така?
Вероятно и трите преживявания нюансират вашата ситуация в момента и това има пряко отношение, както към вашите реакции, така и към тези на приятеля ви. Ако първото надделява – т.е. давате си сметка, че на дълбинно, базисно равнище „това е човекът” и точно форматът на съвместно живеене, за който копнеете, е естественият развой на събитията и за двама ви, то имате всичко необходимо, за да сбъднете желанието си. Въпрос на време е интуитивното намиране на подходящата тактика, с която да мотивирате приятеля си. Ако подобна нагласа е истински преживяна, другят подсъзнателно усеща, че партньорът му е готов да му даде това, от което се нуждае и неусетно целите и желанията стават общи.
В случай обаче, че вторите два фактора са осезаеми – държите на изявена официално, ангажираща връзка, за да изпълните някакви предпоставени обществени модели, има вероятност партньорът несъзнавано да долавя този стремеж и също несъзнателно да издига съпротиви. Това е обяснима защита срущу опцията да се почувства инструмент за по-удобно вписване в масовия спектър, да усети собствената си човешка стойност на втори план.
Казаното дотук разбира се, има хипотетичен характер, тъй като информацията, която разменяме в рамките на виртуалните въпроси и отговори е твърде оскъдна. Така или иначе пред вас се очертават няколко алтернативи, всяка от които има своята цена.

Едната е да продължите да насочвате енергията си към това да мотивирате мъжа до вас, за да синхронизира собствените си идеи за общото ви бъдеще с вашите. Главното е да сътворите контекст на доверие и разбиране, в който този човек да смъкне съпротивите си и да започне малко по малко да осъзнава, че едно от най-хубавите неща в дадена връзка е възможността понякога да се оставяш в ръцете на другия, без страх, че губиш свободата си или че Аз-ът ти ще отслабне.

Другата алтернатива е да прецените доколко сте склонна на компромис, за да останете в настоящата рамка на взаимоотношенията ви. Какво ви дава този мъж, какво вие му давате... Достатъчна ли е личностната му ценност във вашите очи, за да приемете неговия начин да бъдете заедно, без душата ви да се чувства гладна? Какви са предимствата на сегашния ви живот и какво би се променило, ако заживеете под един покрив? Това ще заздрави и ще усили чувствата ви или има риск те да бъдат засенчени от битовизмите на делника?

Третата алтернатива е тази, за която сама споменавате в писмото си – в случай, че неговото желание е тотално различно от вашето и това ви кара да се чувствате зле, да затворите отношенията си с него. Въпросът „Кога и дали да прекратя една връзка?” обаче има много страни, и изисква да сложите отношенията си на везните – кое би било по-желателно – това, което преживявате в момента, или преживяванита, които би провокирала евентуална раздяла? Всеки един от тези избори е предизвикателство за женската ви интуиция, затова ви пожелавам най-напред да намерите точния път към нея, а тя ще ви помогне да намерите пътя към всеки друг наоколо...

За или против секс на първа среща?