Начинът, по който се отнасяме към интимните си партньори е свързан с това как изразяваме своята привързаност. През 80-те години психолозите Синди Хазан и Филип Шейвър разглеждат "Теорията на привързаността" - модел, който за пръв път се прилага при отношенията между бебетата и хората, които се грижат за тях. Теорията съдържа три категории стилове или типове на привързване, които описват връзката между дете и родител – Стабилен, Тревожен и Отбягващ тип. Според психолозите тези категории се отнасят също и до любовните отношения между двама възрастни. 

Романтиката е свързана с привързаността и с това как реагирате на интимните отношения, както и колко се тревожите за връзката си. Експерти по човешките взаимоотношения правят общ преглед на всеки един от типовете на привързване.

Тип 1: Стабилен

Около 55% от населението е с този тип на привързване, а това е повече от половината население. Добрата новина е, че тези хора създават стабилна връзка с партньорите си и са по-удовлетворени. Те са топли и обичащи, наслаждават се на близостта и интимността, без да се притесняват прекалено много за връзката. Не изпитват трудност да се открият пред човека до себе си и умеят да дават подкрепа и разбиране, когато е необходимо. Характерна черта при тях е, че не играят игри, а са директни с половинката си. Всичко това се дължи на цялостната им представа за любовта и интимността, която е добра. Това, че те виждат взаимоотношенията между влюбените като нещо хубаво, им позволява да рискуват и да допуснат до себе си друг човек, дори и в крайна сметка да са наранени.

Някои автори ги наричат "мълчаливото мнозинство", защото те най-често са щастливи във връзките си и няма драми около тях, за които да чуете.

Тип 2: Тревожен

Подобно на предните, тези с тревожен тип на привързване също се радват на добри интимни отношения с партньора си. Разликата е, че те са свръхчувствителни към най-малките промени в настроението и поведението на любимия и често  приемат лично нещата, което им пречи да са щастливи. Така, когато техният партньор поиска да отмени среща или нощувка у тях, тези хора се изпълват със съмнение. Това излъчва неувереност в очите на половинките им, защото този стил на привързване ги кара непрестанно да търсят увереност, че са обичани.

Тип 3: Отбягващ

Хората с отбягващ стил на привързване ценят своята независимост и не желаят да зависят много от партньора си. Лошото е, че обикновено се чувстват неудобно от твърде много близост в една връзка (емоционална или физическа) и се опитват да избегнат прекаленото сближаване по много начини: не реагират на обаждания и чатове, приоритизират работата или хобита пред партньора си, фокусират се върху лошите качества на половинката си, вместо върху добрите. Много от вниманието им е разпиляно извън връзката и това води до вражди.

Според някои специалисти отбягването се разделя на две подкатегории: пренебрежително отбягване и отбягване от страх. Първите избягват човека до себе си, защото са свикнали да подтискат силните си емоции с лекота. 

- Пренебрежителното отбягване се свързва и с егото, защото понякога хората с такъв тип на привързване смятат, че чувствата не са важни и са признак на слабост, а това води до тяхното подтискане и отричане.

- Тези, които отбягват партньорите си от страх често имат противоречиви желания - искат емоционално сближаване, но им е трудно да се доверят и/или изпитват страх от отхвърляне. Получава се сблъсък и те всъщност желаят интимността, но се страхуват в същото време, а това води до изпращане на смесени сигнали. 

Съвет: Ако клоните повече към типажи 2 и 3, то трябва да избягвате крайностите, защото в противен случай ще се тревожите вместо да сте щастливи или ще отбягвате любовта - една от съставките на радостта. Възможно е да се превъзпитате като си признаете, че сте привързани и не мислите повече, отколкото чувствате.