Видим ли се с пари в портфейла, бързо пристъпваме към нови покупки, които ни карат да се чувстваме малко по-щастливи, като при някои хора това направо служи като терапия - шопингтерапия.
Тук обаче има един базисен проблем - след няколко дни от това удовлетворение не е останала и следа. Оказва се, че доставянето на краткотрайни удоволствия няма нищо общо с истинското щастие.
Всъщност основният враг на щастието е адаптацията. Щом нещо, което сме си купили, стане обичайно и безинтересно, нивото на удовлетвореност от живота, което чувстваме, спада и отново сме принудени да търсим следващата покупка. Този омагьосан кръг се повтаря отново и отново.
Изследване на американски учени от университета "Корнел" в Ню Йорк обаче е намерило начин да ни измъкне от него. Професорът по психология Томас Гилович казва, че изпитваме същото повишение в усещането за щастие както когато си купуваме нещо, което искаме, така и когато пътуваме.
Но тук има едно много важно разграничение - количеството щастие, което получаваме от покупката ни спада с времето, докато спомените от пътуването продължават да ни доставят хормони на щастието много по-дълго.
Посещаването на различни видове необичайни събития, пътувания, научаване на нови умения, дори практикуването на екстремни спортове - всичко това е идеален източник на щастие за всеки един от нас.
Нов смартфон или дори нова кола в крайна сметка ще се превърнат в друг обикновен предмет, който притежаваме, или просто ще остарее технологично, което ще ни кара отново да искаме нещо ново.
От друга страна, всеки нов спомен се превръща в истински източник на щастие, който остава с нас през целия ни живот. Нямаме безкрайни пари за харчене. Затова нека ги похарчим за неща, които според изследванията ни правят щастливи. Ето защо трябва да харчим парите си за преживявания, а не за вещи.
Пълните резултати от научното изследване са публикувани в списание "Experimental Social Psychology".
