.

ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Как да се справя с ревността си?

Димитър Цветков | преди 6 години
Как да се справя с ревността си?
Снимка: Thinkstock/ Guliver Photos
Какво можем да направим, когато концентрираме цялата си енергия върху другия, а самите ние сме на заден план?
Здравейте,

Не знам как да си озаглавя темата и къде е проблема в мен и във връзката ми. Именно затова Ви пиша. Имам сериозна връзка от близо 4 години. И двамата сме млади още, от малки сме заедно, в момента сме студенти, живеем заедно. Минавали сме и друг път през трудни периоди, но сега не мога да намеря проблема между нас. Може би твърде рано сме избрали "семейния живот" и не сме се наживяли, така да го кажа. Но аз страшно много съм се променила по време на цялата ни връзка. И не харесвам това, в което съм се превърнала. Мисля, че той върви напред, а аз тъпча н а едно място. Станала съм адски ревнива, направо на моменти се чудя как може да си мисля само за това къде е в момента, какво прави, с кого е... Сякаш си нямам мой живот и мои грижи. Което си е до някъде така и може би пък там се крие проблемът. Може би концентрирам цялата си "енергия"  върху него, тъй като постепенно, заради връзката ми с него, изгубих много контакти с приятели, престанах да излизам, да се срещам с хора, криза е в момента, безпаричие, това също ме спира да излизам и да разнообразявам.

От друга страна проблемът може да е и в самочувствието ми, понеже то доста се понижи постепенно, пак по време и заради връзката ми. Въпросът е, че тази моя ревност не е провокирана от нищо от негова страна. Единственото, което може да играе ролята на повод аз да ревнувам, е обтегнатите ни отношения в момента, неговото безразличие към мен, наличието на повече караници, вместо хубави моменти и препочитанията му да излезе и да се забавлява без мен. Все пак мисля, че все още се обичаме и чувствата ги има - малко или много.  КАК да освежа връзката си, как да освежа себе си, да върнa предишното ми весело, контактно, уверено "аз"?


П.П. След като прочетох написаното от мен, установих, че непознат човек, дори и психолог, трудно може да анализира проблема в мен и връзката ми. Но все пак ще изпратя писмото си, благодаря Ви за отделеното време.


Здравейте,

Доста въпросителни и противоречия напират в писмото ви, а те предполагам са аналог на положението, в което се намирате в момента. Честно казано, онова което ми направи впечатление е начинът, по който започвате – че не знаете как да озаглавите темата си. Всъщност това е ключ, зад който се крият тревогите на много хора. Вероятно сте имала предвид конкретно написаните от вас изречения, но истината е, че каквито и видими проблеми да ни вълнуват едно от основните неща, в които се корени намирането на решение е именно умението да „озаглавим темата си”, да назовем собствената си човешка ситуация. Затова, заедно с вас, ще се опитаме да означим отделните неща, които ви тревожат и оттам да се стигне до „голямата тема”.

Споделяте, че връзката ви датира от четири години. Описвате каква е в момента. Бих ви помолил да се замислите как я виждате след четири години? А как виждате себе си след същия период? А партньора си? Твърдите, че „не харесвате това, в което сте се превърнала”. А в какво сте се превърнала всъщност? Каква искате да сте?

Споделяте, че „не можете да намерите проблема помежду ви”, но понеже е по силите на човек да търси, намира и променя единствено себе си и начина, по който той сам се задвижва към хората и нещата, бих ви помолил за момент да отместите погледа си от цялата плеяда въпроси, които касаят съвместния ви живот и да се фокусирате върху вашето място в него. Какво наричате „тъпча на едно място”? Може би усещате, че ако и вие концентрирате повече енергия върху личното си развитие, ако обърнете повече внимание на приятелския си кръг, динамиката във взаимоотношенията ви ще се раздвижи? Това ме кара да ви попитам, какъв е животът ви извън параметрите на вашата двойка? Преди време, когато ситуацията помежду ви е била далеч по-приветлива, отколкото описвате в момента, също ли сте „концентрирала цялата си енергия” върху личността на приятеля ви, за сметка на вниманието, което сте отделяла на себе си? И ако не е било така, кое ви е подтикнало в момента да стесните хоризонта си?

Сега нека се спрем на онова, което наричате „ревност” – така определяте настоящото си отношение към вашия партньор и търсите в това чувство причината за заоблачаването във връзката ви. В написаното се долавят два пласта на въпросното чувство – не зная дали осъзнато, но подобно догатване правите и самата вие. От една страна ревността се проявява по отношение на партньора ви, и опасенията ви „с кого е и какво ли може да прави”. Но от друга страна – дали пък не ревнувате себе си? Дали вътрешната ви същност не започнала да негодува от факта, че сте се фокусирала толкова силно върху другия, пренебрегвайки собствените й нужди?

Сама споделяте, че страда и самочувствието ви. В подобна ситуация това е често срещано, тъй като добоволно се превръщате в сянката на човека до вас. Историята познава много примери за жени, които са отдали изцяло енергията си на партньорите, и са направили компромис със собственото си развитие в тяхно име. Вероятно така се е родило твърдението, че „зад всеки успял мъж стои жена”. Психологията обаче познава подобни примери от по-различен ъгъл. Това свръхфокусиране рано или късно заявява цената си – душата на единия е пристегната, а на другия – гладна. Въздухът вечер вкъщи става тежък, уж безпричинно се надига гняв, усещане за неудовлетвореност, тъга. С нежелание, по-бавно и трудно вършим обичайните неща от всекидневието. Свиваме се в черупките си или изливаме яда си по най-неуместния начин. Зад обвинителния поглед на единия се чете: „Аз толкова много давам за теб, а какво получавам в замяна?”, а на другия: „Всъщност кой го е искал? Имам нужда от малко въздух...”

Ако описаната ситуация ви звучи познато, може би е време да отстоите по-сериозна лична територия за себе си. Не от партньора си, не от другите, а от вас самата. Основната дума за справяне с ревността е доверието. Умеете ли да се доверявате? На първо място на собствената си същност. Ако я послушате, ако я оставите да ви подскаже, че и тя има нужда от свой приятелски кръг, от развитие, от утвърждаване – ще съумеете по-добре да разберете и да се доверите и на другия. В противен случай, по подразбиране, зад вратата на общия ви дом ще дебнат скандалите, опитите за вкопчване и откопчване, изисквания, обвинения, прибързани опити за раздяла, отчаяни опити да се втурнете към други хора и ситуации с надеждата да намерите път към щастието.

Спомняте ли си приказката „Принцесата със скъсаните пантофки”? Ненамираща емоционален заряд сред протоколната атмосфера на двореца, принцесата „бяга” всяка нощ в едно друго царство, в друго измерение, за да танцува до забрава, за да нахрани душата си. Не нужно да се стига чак до такива бягства от действителността. Още повече, че в реалния живот те не винаги са най-доброто решение за развитието на една връзка. Може просто да договорите своите лични времена и пространства с човека до вас – вечер по женски, вечер по мъжки, ресурси за вашата кариера, ресурси за неговата – имате изобилие от избори... Не е толкова трудно да се доверяваме на човек, когото обичаме. А и усилието си струва – един ден ще забележите, че пантофките ви се протриват не от „тъпчене на едно място” върху захабения паркет на един напрегнат съвместен живот,  а от пълнокръвния танц върху дансига на вдъхновението от любимия, от близките и приятелите, и най-вече от себе си. Тогава с удолствие ще се впуснете в поредния шопинг, за да си купите нови и това ще бъде още едно доказателство, че сте започнала да си обръщате подобаващо внимание. Надявам се тези интерпретации поне малко да ви помогнат да озаглавите точно вашата тема. И да я развите по начни, който точно вие желаете...
С какво спите?