Аз съм на 19 години и откакто се помня имам проблем със самочувствието си! Въпреки, че имам хубава работа, студентка съм и външният ми вид определено не предразполага към тези мои комплекси! Имам приятел, който никога не пропуска да ми каже, че съм "неговата красавица" и че това са само глупости!
Вчера осъзнах,че може би причината да съм така комплексирана е майка ми. Сред поредния скандал с нея по повод това, че приятелят ми е не много заможен, че надвишавам нормите на килограмите, за дългата ми проскубана коса (имам дълга, естествено руса коса и определено не е накъсана - знам го,защото в себе си харесвам само нея), стилът ми на обличане и т.н. Откакто се помня, тя винаги ме е потискала и карала да се чувствам малоценна и ненужна,за съжаление продължава и сега! Никога не успях да оправдая нейните очаквания към мен,защото винаги съм правила нещата така, както аз искам, а не както тя иска! Никога не съм се съветвала с нея за нищо,защото никога не ме е разбирала! ЦЯЛ живот ме сравнява с другите...

Моля Ви, дайте ми някакъв съвет как да се оттърся и как най-вече да помогна на себе си.
Поздрави

Добра среща,

Обратната връзка, която получаваме от родителите си още от кърмаческа възраст до годините на късната ни зрялост, може да бъде мощен трамплин за мечтаните житейски отскоци, може да се превърне и в динена кора, на която постоянно да се подхлъзваме при всеки опит да направим по-смела крачка към желаните цели.
Макар и една от най-влиятелните в живота ни обаче, като всяка обратна връзка, тази на родителите може да има осезаем ефект само, ако е потърсена и най-вече приета. Приета за даденост, която е веднъж завинаги предопределена. Но понеже никой не е орисник (дори и собствените ни родители) всички прилагателни, епитети и пр. , с които те са окачествявали личността ни през годините са просто думи, които единствено ние имаме власт да превърнем в действителни черти от характера си или да осъзнаем тяхната несъстоятелност.

Твърдите, че „никога не сте се съветвала с нея, защото не ви е разбирала”. Това прилича на парадоксална ситуация, в която вие не желаете да общувате с някого, защото сте решила, че той няма сетива за нещата, които ви вълнуват и въпреки това въпросният човек (майка ви) дава мнения, които хвърлят могъща сянка над самочувствието ви. Може би е време да изговорите с нея нещата, които сте написала в това писмо, да й споделите откровено как се чувствате, на какво го отдавате и какво във взаимоотношенията ви е било тревожно през всичките тези години.

Моментът, в който да направите това може да бъде планиран – съберете волята си и спокойно предложете на майка си да поговорите по темата, която сте таила в себе си дълго време. Може да се случи и спонтанно при някое от поредните пререкания за визията ви, за материалния статус на приятеля ви и т.н. тогава емоциите, които напират във вас ще бъдат катализирани. А може този момент да бъде и неочаквана проява на умиление и загриженост от нейна страна, което би поставило въпроса „защо ли досега сме имали подобни нагласи една спрямо друга?”.

Това обаче е само една част от спектъра, трасиращ пътя към себеуважението. Основният дял носите вътре във вас и който и да ви обсипва с комплименти и похвали, ако не активирате своите лични послания към вас самата, самочувствието ви ще си остане оскъдно. Главното е да започнете да обичате себе си. Не трябва да правите нищо специално, нито да заучавате някакви мистериозни психологически техники. Обичта е във вас, носите я изначално –просто трябва да я признаете и да й позволите да излезе наяве. Започнете да се отнасяте със себе си така,както бихте се отнасяла към най-милото си същество. При всяко колебание мислено си правете комплиментите, които сте желала да получите от майка си или от някой друг. Отначало може да ви изглежда изкуствено и несвойствено, но постепенно ще забележите как и отношението на околните се променя. Когато се научим да уважаваме и обичаме себе си, ставаме и по-грижовни и отворени към другите хора. Това всъщност е пътят към една нагласа, която някои психолози наричат „естествена извисеност”.