.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Искам да не го обичам вече!

Димитър Цветков | преди 8 години
Искам да не го обичам вече!
Снимка: Thinkstock/ Guliver Photos
Възможно ли е да спрем да обичаме? Отговор ни дава психологът Димитър Цветков.

Здравейте, г-н Цветков! *

Аз съм на 19 години. Завърших езикова гимназия и в момента съм студентка. Споменах езиковата гимназия, защото именно оттам се започна всичко. Както знаете, всеки от нас има едно вълнуващо нещо, което се случва на абитуриентския бал. И понеже съм романтична натура, естествено моето преживяване също е с романтичен оттенък. В цялата еуфория и ангажименти един човек изпълни душата ми. И то с един жест, който и до днес ще запомня. Той застана пред мен, коленичи на едното си коляно, и целуна ръката ми пред всички останали.

След бала ми, не се мина и месец и започнахме да си пишем. Разменихме си телефоните и пътувахме един при друг (защото сме от различни градове) на стоп, с автобус, с приятели и всякакви други начини, уж за по кафе, уж за малко да се видим, да поговорим. Тук трябва да отбележа, че той е едно изключително умно и интелигентно момче, на което много от нещата , неизвестни за връстниците му, изобщо не убягват. Винаги е бил джентълмен с мен, но по-интересното е, че е изключително срамежлив. Стане ли въпрос за някой неудобен момент, той започва да увърта, а и да обяснява философски нещата и да използва фрази, нетипични за околните

И така. В продължение на не повече от 4 месеца имахме възможност да контактуваме и да се опознаем, да споделим неща, които дори приятелите не знаят за нас. Имахме даже време да се скараме и да се сдобрим, без дори да водим връзка.

Но, естествено, всичко беше прекалено хубаво, за да е истина. През септември същата година, както беше по план, той замина да учи в чужбина. Искам да предупредя, че не сме се доближавали един до друг по-близо от 10 см през това време. Два месеца подред си пишехме и се виждахме по видеочатове, докато един ден той не се върна в България. Естествено, бяхме се разбрали да се видим, това е първото нещо, което предполагам и двамата сме си помислили. Е, видяхме се, не мога да се оплача, цяла нощ прекарахме заедно, но на сутринта нещо се промени. Погледът му беше някъде другаде, някъде в облаците, не беше с мен. Точните му думи бяха: „Извинявай, не че те гоня, но няма ли да си тръгваш вече?”

Що за отношение?

Замина отново и от чужбина се извини най-прилично, че е постъпил така, сподели, че това е проява на страх от негова страна, и че е било грешка. Оттогава аз се отчуждих от него, естествено; рядко си пишем, но винаги се усеща липсата на оная ентусиазираност, с която общувахме преди.

Месец по-късно, той беше две или три седмици обратно в България, но не ми се обади. И нито пък аз.

Аз съм реалист. За мен развитието на нещата по този начин беше съвсем естествено.Цялата ирония е, че той ми донесе много радост и ми върна отдавна загубеното самочувствие.  Не знам как е възможно това  за няма и половин година. Не знам защо ми липсва, като дори не си се представям с него. Но мисълта за него ме терзае още от деня на бала ни.

Опитвам се да се абстрахирам от идеята за него, защото това, което остана от цялата история, е само една идея. Опитвам се да не го сравнявам със всеки друг, който ми направи комплимент, който ми се обясни в любов, който е привлечен по някакъв начин от мен, и не мога. След този човек всички останали са ми безразлични и не мога да намеря отговорът на въпроса: Докога ще е така? Искам да престана, искам да продължа напред, да го изтрия от мислите си, защото всеки път, когато видя, че имам съобщение в скайп от него, нещо се преобръща на 360 градуса в мен.

Искам да не го обичам вече!

 

Здравейте,

Това, което пишете действително е много искрено и очевидно за момента е основната тема, която ви вълнува. В писмото ви няма изведен конкретен въпрос, затова ще го приема като едно споделяне, на базата на което заедно с вас ще се опитаме да надникнем под повърхността на взаимоотношенията ви с този човек, които са и своебразно огледало, отразяващо собствените ви търсения.
Има един разказ на Исабел Алиенде, озаглавен „Ако докоснеш сърцето ми”. В навечерието на бала ви се е случило тъкмо това – някой е успял да ви докосне по начин, по който никой до този момент не е съумявал. С жест малко странен, малко ретро, но жест, който ви е накарал да се почувствате специална. Това е било и началото на едно пътуване към себе си, към което това момче ви е повело. Въпреки развръзката на отношенията ви, която според писмото е оставила у вас смесица от носталгия, все още актуални чувства, усещане за отхвърленост, горчивина и т.н. , времето прекарано с него е ценна част от личното ви израстване, защото ви е подсказало от какво имате нужда, за да изпитвате вдъхновение и удовлетворение от срещата си с другия. Изобщо в споделеното от вас се открояват два ключови в психологията въпроса – въпросът за цената и въпросът за мястото.
Откритията, които сте направила за себе си, благодарение на тази своя „връзка” очевидно имат определена цена, свързана с начина, по който се чувствате сега. Ваша воля е да определите точно каква е тя и в каква степен сте склонна да я плащате. Другият въпрос – за мястото също е особено актуален за ситуация, в която се намирате и има две измерения – символично: Какво е мястото на това момче във вашата лична съдба от запознанството ви до момента?; и пространствено: Как чисто географски мястото, на което се намира сега той сега променя това, което се случва помежду ви? Какво ви отнема и какви нови формати ви предлага?

Както виждате надига се плеяда от взаимно свързани въпроси, чийто отговори единствено вие носите в себе си. Невъзможно е да се сътворят рецепти за това как „да не го обичате вече”. Какъвто и да е развоят на взаимоотношенията ви, фигурата на този човек ще присъства – в спомена за бала, в табелките по пътищата, по които сте пътували един към друг, в аромата на кафето, което сте пили заедно.
Най-важното е да не се опитвате да „форсирате” себе си и обстоятелствата, а да се подготвите да „износите” всички преживявания, които отношенията ви с този човек предизвикват. Това е част от емоционалното закаляване, което неминумо любовите в живота ни носят. А и сега ми идва наум заглавието на една стихосбирка „Няма нещастни любови”.

И още нещо – не казвате „споменът за него” а „идеята за него”. Това предизвиква в мен асоциацията, че присъствието на това момче в живота ви носи нещо креативно, съзидателно – идаята за това от какво имате нужда и как да се поставяте спрямо хората и нещата, за да го получавате. Пак ще се върна към началото на отговора си – в навечерието на бала ви е започнало едно пътуване към себе си, към което някой ви е повел. Пожелавам ви да съумеете да продължите това вълнуващо пътуване, осъзнавайки че не винаги има нужда от гид.

* Писмото е публикувано със съкращения.

 

Димитър Цветков е завършил психология в СУ "Св. Климент Охридски". Има личен опит в различни психодинамични направления и оказване на психологическа подкрепа в кризисни ситуации. В момента е психолог в "Кризисен център за деца, пострадали от насилие" към Столичната община.

Можете да му пишете на нашия имейл адрес ladyzone@btv.bg, като адресирате писмата си "До психолога на LadyZone".

Как ви действа есента?