За тези от нас, които се чувстват различни. За другите, чийто поглед за света се различава от този на останалите... самотата е част от живота на духовно издигащата се личност. Колкото по-високо се издигаме, колкото по-високи са нашите вибрации, толкова повече се отчуждаваме от съвременното общество, погълнато от материализма, негативизма и егоизма. 

Как тогава да сме съпричастни с тези, които вече са ни чужди? 

#Гледайте на живота като на един сън

Мечтан или не, животът е приключение. За съжаление това понятие е изкривено от съвременното общество. След като разберем, че основната ни мисия е да (пре)открием себе си, реалността пред очите ни се кристализира и всичко ни става ясно. Перспективата се променя, самотата не е това, което сме си мислили. Тя не е минус, а плюс. Замислете се, колко често имате възможността да си обърнете внимание в забързаното ежедневие, което ни замайва с всеки следващ ден? Семейство, работа, деца, приятели, ангажименти... Къде е Аз-ът? Между другото! Моментите, когато оставаме сами са истинско благо. Тогава имаме истинска възможност да се погледнем в очи и бъде откровени със себе си. 

#Следвайте своето собствено течение

Вие знаете кой сте и накъде сте се запътили. Нищо не бива да бъде на всяка цена на този свят. Живеейки тук и сега, без притеснения, че трябва да бъдете някъде другаде, вие ще успеете да оценявате приликите и разликите, които забелязвате с всеки следващ ден в съвременно общество. Да, на моменти ще изпитвате тревога, а може и тъга, но колкото по-бързо осъзнаете, че не трябва да имате любовна връзка както по филмите или дом, обзаведен по каталог... ще съумеете да живеете щастливо със своите собствени възгледи. 

#Водете се от любовта, не се поддавайте на страха 

Това е само фаза, няма да е все така. Помнете, че промяната води след себе си обрати, които в началото са плашещи, но след време осъзнаваме тяхната необходимост. Самите вие няма да имате потребност да се виждате с някои хора, други ще напуснат, от само себе си, вашия живот, трети път ще ви срещнат по пътя. Вместо да си казваме: "Завинаги ще бъда сам", по-добре да вдигнем гордо глава и да благодарим, за това, което сме и не сме, с ясната представа, че най-доброто предстои. Помнете - никога не сме сами, защото имаме себе си.