Всяко нещо си има цена и изглежда цената за това да се опитваме да сме по-внимателни към околните и да щадим чувствата им я плаща киното. В Холивуд вече има неофициален черен списък на всички теми, които филмите не трябва да засягат или на които трябва да обръщат внимание на всяка цена. И този неписан списък продължава да се увеличава.
Тази седмица актрисата Алисън Толман, която е звезда от първия сезон на хитовия сериал „Фарго“, разкритикува сценаристите, че обръщат излишно внимание на теглото на персонажите.
„Сценаристи и продуценти, махнете шегите за теглото от сценариите“, написа тя в Туитър. „Уверявам ви, че не са смешни. И дори да са, няма да са смешни в бъдеще. И дори да останат смешно, ще са обидни за персонажите, актьорите или някой в публиката или екипа. Не си заслужава.“
Според нея сцени, в които се показват цифрите на кантара, когато по-пълен човек стъпи на него или пък такива с диети, избор на по-голям размер дрехи или упражнения, само вредят на образа на по-пълните хора и на начина, по който самите те се приемат.
Тя също така е на мнение, че от сценариите трябва да се премахнат описанията на външния вид на персонажите, като например дали са пълни или в добра форма.
„Не казвам, че не трябва да се използват прилагателни“, обясни тя. „Но моля ви да не използвате обяснения като „Линда - слаба и остроумна“, освен ако няма причина Линда да е слаба или „дебела жена в театъра“, когато искате да кажете „досадна жена в театъра“.
Трябва ли киното да обръща внимание на теглото на персонажите
От край време създателите на филми са обсебени от теглото на персонажите, особено на жените. Почти невъзможно е да гледате филм с главна героиня, която не изглежда като супермодел и някой да не коментира теглото ѝ. А понякога в това тегло няма нищо, което да се коментира.
Неотдавна разговарях с една жена за филмите от поредицата „Бриджит Джоунс“ и тя ми каза, че би се радвала да изглежда като Рене Зелуегър в този филм. Когато основната тема на филма е теглото на една жена, която тежи едва 62 килограма, това няма как да е обидно за зрителите, които са по-тежки.
Друг пример е коледната класика „Наистина любов“, в който персонажът на Алън Рикман изневерява на съпругата си (Ема Томпсън) с по-млада жена. За създателите на филма изглежда не е било достатъчно, че другата актриса (Хайке Макач) е с 12 години по-млада от Томпсън, за да обяснят изневярата. Във филма Ема Томпсън носи костюм под дрехите си, който да я прави да изглежда малко по-пълна.
По всяка вероятност филмът, който събира най-много критики за отношението си към по-пълните хора, е комедията „Свалячът Хал“. Във филма главният герой е прокълнат да вижда само вътрешната красота на хората и се влюбва в жена, която вижда като слаба и красива (Гуинет Полтроу), докато тя всъщност е доста пълна (Гуинет Полтроу с костюм).
От друга страна обаче…
Каква опасност крие политиката да не се обръща внимание на наднорменото тегло ще прочетете на следващата страница >>>
От друга страна обаче…
Да критикуваш някого заради теглото му е отвратително, както и да внушаваш, че жена с определени килограми е грозна, но същата жена с по-малко килограми е красива. Ако обаче решим да си затваряме очите за физиката на персонажите, трябва да посочим граница, след която е време да ги отворим.
Представянето на наднорменото тегло не е въпрос само на това как ни възприемат хората и как се възприемаме сами. Затлъстяването може да има много тежки здравословни последици и съвременната политкоректност в киното (яж колкото искаш и тежи колкото тежиш) може да има дори фатални последици.
Хитовият сериал „Това сме ние“ (не се говори достатъчно за този сериал, затова горещо го препоръчвам) ни разказва историята на жена със значително наднормено тегло. Още първият епизод започва с това, че тя неуспешно се опитва да свали килограми. После научаваме, че проблемите с теглото ѝ са причина да ѝ е трудно да забременее.
Въпреки че сериалът се концентрира толкова много върху теглото ѝ, това в никакъв случай не е обидно за персонажа или дори за самата актриса. Всъщност още в началото актрисата Криси Мец, която изпълнява ролята, е подписала договор със създателите, че до края на сериала (който ще е по-късно тази година) ще свали килограми. И не чувства тази клауза като „дебелофобска“.
Преди да получи ролята, тя е имала редица здравословни проблеми, свързани с теглото ѝ. Тя е висока 165 см и тежи близо 200 килограма, от които вече е свалила към 50 и продължава.
„Дали ще свалям тегло или няма си е избор, който правя сама заради здравето си“, обясни тя. „Не защото мисля, че големите пищни тела не са секси.“
В момента е модерно хора с наднормено тегло да публикуват в социалните мрежи, че се чувстват дискриминирани, когато лекарите ги карат да се мерят или приписват здравословните им проблеми на теглото им. Истината обаче е, че това е голям проблем и ситуацията в САЩ е извън контрол.
По информация на СЗО близо 2 млрд. души по света са с наднормено тегло и всяка година около 3 млн. души умират от проблеми, свързани с това.
И в крайна сметка къде е границата, която Холивуд не трябва да прекрачва?
Холивуд трябва да се научи ясно да разграничава проблемите, които наднорменото тегло може да предизвика. От една страна са проблеми, свързани със здравето, които не трябва да се премълчават и не трябва да се прикриват.
От другата страна са проблеми от типа на „не мога да си намеря гадже“ и „мъжът ми ми изневерява с по-слабата си секретарка“. Това не са глупави проблеми и разбира се трябва да ги виждаме във филмите, но не трябва да забравяме, че тези критерии за красота до голяма степен ни се внушават именно от екрана.
Както казва в коментара си Криси Мец, изборът дали да опиташ да отслабнеш или да запазиш теглото си е на всеки човек. И никоя история не показва това по-добре от тази на актрисата Ребъл Уилсън.
В голяма част от филмите Ребъл играе закръглена жена, която обаче не се смущава от теглото си и не обръща внимание на неприятните коментари. В реалния живот обаче Ребъл си постави за цел да отслабне в рамките на една година и постигна зашеметяващи резултати.
Тя понесе много критики, защото сякаш изневерява на образа си от филмите, но критиците изглежда не са разбрали най-важният урок, на който ни учат филми като “Перфектният ритъм“ – не е важно дали си слаб или по-пълен, стига да се чувстваш добре. А Ребъл споделя, че никога преди не се е чувствала толкова добре.
