Суетата е водеща за голяма част от нещата, които една жена прави в името  на красотата. Разбира се, че трябва да полагаме грижи за себе си – да поддържаме здравето на кожата, косата и ноктите си, да се храним здравословно и да тренираме редовно. Знаем ли обаче къде е границата?

Орторексията е позната като "модерното хранително разстройство". Тя се изразява чрез вманиачаването в здравословното хранене. Понякога при нея се изключват цели хранителни групи, което води до здравословни проблеми, поднормено тегло, липса на социален живот и не само. Днес ви разказваме история, която ще промени възгледите ви за здравословното хранене и ще ви помогне да не преминавате фината линия.

„Всичко започна след като си купих карта за фитнес преди 4 години. Постепенно тренировките ставаха естествена част от ежедневието ми, а с времето се прояви и желанието да огранича нездравословната храна от редовното си меню.

Тогава познанията ми бяха все още бедни и сметнах, че е достатъчно да заменя млечния шоколад с черен, белия хляб с кафяв, а домашните сладкиши и тортите да ги хапвам два пъти седмично. Тялото ми се променяше и ми харесваше какво виждам.

Да, но всички знаем какво казва Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече”. Така стана и с мен. Никога не съм била пълна, напротив – килограмите ми никога не са надвишавали 50. През няколкото месеца на здравословен начин на живот бях стигнала 48 килограма и едва сега разбрах, че това е теглото, на което тялото ми се чувства добре. Но тогава те не ми бяха достатъчни. Започнах да се занимавам по-активно със спорт – тренирах всеки ден, но същевременно с това, намалявах приема на храна с всеки следващ ден.

Реших да изключа сладкото, брашното, черния хляб изцяло от менюто си. Стигнах 47 килограма, но имах месеци застой. Никога не съм гонела конкретни килограми, просто исках да харесвам фигурата си. Тогава не харесвах образа, който виждах в огледалото. Погледът ми за мен самата се бе видоизменил, огледалото не бе деформирано. 

Изгубих контрол върху себе си, когато реших да изключа изцяло въглехидратите от менюто. Дори и под формата на плодове, картофи, овесени ядки. Признавам, ч е плодове си позволявах да хапна веднъж в седмицата и ги приемах като cheat meal (ястие, което си позволяваме рядко, като възнаграждение).

Станах 44 килограма. В един момент менструацията ми стана нередовна – първоначално по-често от нормално, след това я нямаше месеци наред. Отидох на лекар, но дори не ми мина през ума, че може да се дължи на храненето. Изследвах си различни хормони няколко пъти. Нищо. Реших, че е моментен дисбаланс. Дойде лято, а с него и любимите ми плодове – череши, ягоди, праскови, кайсии, смокини. Беше невъзможно да им устоя. Хапвах от тях всеки ден, но всеки път, в който го правех, чувствах разочарование от себе си и от загубата на контрол – месеци наред бях карала на протеини, къде ми беше отишла волята?!

Изкарах една година на подобен режим. Опити да консумирам само чисти протеини и самобичуване с тренировки по два пъти на ден - всеки път, когато консумирах повече плодове. През същата година не съм опитала нито хапка шоколад, глътка фреш и/или натурален сок. Изкарах първото си лято без сладолед. Първата си Коледа без питка. Първия си рожден ден без торта. Излизах с приятели, които ме молеха да изпия една бира с тях. Или да си поделим, поне. Да ми налеят глътка в чаша. Отказвах категорично.

Сърдеха се, че всеки път, в който излезем да хапнем или да пием, аз съм на диета. Аз твърдях, че не съм. Че просто се храня така. Да, изпитвах удовлетворение да се гледам в огледалото, но не бях щастлива.

Замислих се, едва когато споделих на най-близките си приятелки за желанието ми да отслабна и те ми казаха, че смятат, че нещо с мен не е наред. Винаги съм харесвала по-сухи телосложения, а на мен вече ми се виждаха кокалите. Нямах енергия. Не можех да се концентрирам върху нищо. Бях недохранена и изтощена от двойни тренировки.

Не знам какво се случи един ден, но кантара показа малко повече – 46 кг. Реших, че и това е добре – все пак всички ми повтаряха, че трябва да спра да говоря за това, че трябва да сложа край на регулярното ми слабеене и приех, че явно, щом всичко го твърдят, има нещо вярно.

Да, така си казвах, но на подсъзнателно ниво исках да ги сваля! Не се понасях, това беше удар по егото ми – как може аз да нямам воля? Така си течеше времето. Килограмите ми варираха. В един момент изтощеното ми тяло си каза думата. Започнах да изпитвам силен глад.

Увеличих храната, но отново здравословна. Усетих физическата нужда от въглехидрати и малко по малко вкарах плодове в менюто си. Да, с вина, със самобичуване, понякога дори съм плакала от яд на себе си. Качих килограми – станах 47. 48. Тренирах. Мъчих се да стигна 44. Или поне 45! Не бях яла сладко от толкова време, защо? Тренирах всеки ден, защо? Не разбирах. Постепенно менструацията ми се подобри. Имах енергия. Бях жива. Но не се понасях.

След това имах напрегнат период. В който имах нужда от повече енергия. И реших да изям парче черен шоколад. Да, вината беше болезнена. Преглътнах го.

Постепенно започнах да хапвам всичко, което искам – понякога шоколад, понякога чипс. Да пия бира с приятели. Да приемам натуралния сок, който ми наливат. Да изям бонбона, с който са ме почерпили за рожден ден.

Да, изпитвах вина. И още изпитвам, но знаете ли как наистина излязох от дупката, в която се намирах? Като намерих хора, които ме харесват, които ми казват, че вече изглеждам жизнена. Че изглеждам добре. И знаете ли още какво? Не надебелях.

Килограмите ми в момента са 48. По празниците стигат и 49. После естествено тялото ми се нагажда. И знаете ли ОЩЕ какво? Щастлива съм. Имам социален живот. Мога да се включвам в дейностите на приятелите ми.”

#Орторексията е болест. Не я подценявайте. Тя може да доведе до аменорея; липса на мазнини в организма ви, заради което няма да можете да усвоявате мастноразтворими витамини; липса на енергия. Психологическите последици също не са за подценяване – липса на социален живот, опит за прекомерен контрол, обсесия, а прекаленото понижаване на килограмите може да доведе и до анорексия. Килограмите не са определящи за това какви сте. Оптималното тегло за организма ви може и да не съвпада с идеала ви, но това не значи, че 2 или 3 килограма в повече са фатални. Напротив. Обикновено за незабележими. 

Понякога може и да не успеете да излезете сами от състоянието, в което се намирате. Заради това слушайте вътрешния си глас, който ви казва, че нещо не е наред. Слушайте близките си. Но най-вече слушайте сигналите на тялото си.