В съзнанието ви се въртят въпроси от рода: "Как прави сега?", "С кого е!", "Къде е!", "Мисли ли си за мен." и т.н. В търсене на "верните" отговори прибягвате към социалните мрежи, които са прозорец към света, или поне онзи минал свят, който сте поделяла с бившия си партньор. Има обяснение защо го правим.

За разлика от преди, днес е много по-лесно да следим хората, които обичаме или обичали благодарение на изобилието от съвременни технологии и интеренет портали, разкриващи ежедневието ни в най-малките детайли.

С всеки следващ ден, прекарваме голяма част от времето си в социалните мрежи - по лични или професионални причини. Информационният поток е толкова голям, че няма как да не му обръщаме внимание. Чрез него научаваме какво се случва по света и у нас, разбираме любопитни факти за близки и познати... но какво се случва когато определена новина е "опасна" за нас, но все пак я търсим и намираме?! Като тази, свързана с бившия ни интимен партньор? Задълбочаваме търсенето. Нараняваме се.

Защо го правим? Защо си причиняваме болка! Раздялата не е ли достатъчно болезнена?! Излиза, че тези от нас, които продължават да следят бившия си партньор след като връзката се е разпаднала, са тези, които...

...най-много са инвестирали в нея и приемат раздялата като личен провал, който искат да "поправят".

Надеждата умира последна. Да, но понякога ни се налага да бъдем реалисти и да приемем фактите – реалността, такава каквато е. Продължавайки да следим този, който сме обичали, пречим на емоционалното ни възстановяване след раздялата. Връщайки се назад, припомняйки си хубавите моменти, ние самите се спираме да продължим напред.

Естествено е, след раздяла, да се чувстваме умаломощени. Никога не знаем какво ни предстои. Опасяваме се, че няма да срещнем друг и че ще си останем сама – завинаги. Да, но това не е причина да се връщаме при този, който е разбил сърцето ни.

Колкото и грубо да прозвучи, това е съвременен вид на мазохизъм, който е редно да бъде възспрян още когато си казваме “сбогом” с някого. Изхождайки от позицията, че заслужаваме най-доброто от живота, смеем да твърдим, че щом една връзка не е провървяла, то това е за доброто на двамата партньори.

Да, няма случайни неща на този свят. Да, трудно е да загърбим общите спомени и чувства, които са ни крепили едно известно време, но е наложително. Независимо колко много сте инвестирала в една връзка, след нейния край е важно да разберете каква щастливка сте – вие може да обичате и да се отдавате с лекота в любовта.

Разберете, че миналото няма на какво да ни научи повече. Следователно не бива да се затваряте в себе си, тъгувайки за нещо, което не съществува. Съсредоточавайки се върху бившия си може да подминете шанса си да срещнете правилния за вас човек, разсеяна от утопични мисли за този, които ви е наранил.