Здравейте, котенца,

Сменям традиционното обръщение "мишуенца", защото днес ще си говорим за женските котенца и не искам някой да пострада.

Чудили ли сте се някога защо едно от класическите названия на женския полов орган е котенце? Колкото и силен да е оргазмът, със сигурност ТЯ не може да започне да мърка. И колкото и да ни се иска да обвиним мъжете за това, всъщност виновниците за този "котешкия жаргон" са жени.

 

Всичко започнало от един водевил, който бил особено популярен в края на 19 век. Точната година е 1890, а името на произведението „Танцът на котката”.

В момента на кулминацията те вдигали полите си и викали към зрителите - "Would you like to see my pussy?" (Искаш ли да видиш моето котенце?). След това отваряли специален джоб в полата, където криели истински котенца.

Жаргонът бързо се усвоил и разпространил сред народа. Водевилът бил преведен и на други езици, а заедно с това и думата „котенце”, използвана за именуване на женската вагина.

Как по друг начин наричат женската вагина?

В Древна Индия мъжете били длъжни да галят женските полови органи. Към гениталиите на дамите се отнасяли с особена почтителност и уважение. Йони (вулвата) се считала за свещен съд, от който се раждат хората. Затова по време на любовна игра се считало за ласкателство мъжът да гали жената с пръст, цветна панделка, перо или с някакъв красив предмет.

Древните ацтеки считали, че вагината е символ на космоса. В езическите храмове я изобразявали във вид на спирала или раковина. Жената можела да гали сама себе си, но мъжете избягвали да я докосват. Затова именно ацтеките са измислили обичаят "благослови и целуни" – докосване на сравните устни към тялото на мъжа.

Според древна арабска пословица на света има само три истински неща – смъртта, пустинята и женската утроба. И ако първите две арабите избягвали да споменават, освен при крайна необходимост, то към третото изпитвали безумно удоволствие да се притискат и целуват. Мъжете намазвали пръстите си с ароматизиран лубрикант, направен от различни цветни масла и прясно мляко. За улеснение, жените, особено тези в харемите, ходели с шалвари с отвор отпред.

В Древен Китай считали вагината за най-привлекателната част от женското тяло. По време на любовната игра вниманието на древния китаец било привлечено единствено от „разцъфналата роза” – така наричали входа на влагалището и клитора. Мъжете дори разговаряли с „розата”.

В Древна Персия имало гадателки, които по цвета на влагалището предсказвали характера и здравето на жените. Ярко розовият цвят се считал за признак на мек характер и отстъпчивост, бледорозовият – жената е разумна, червеният – признак на несдържаност и бурен темперамент. Богатите мъже задължително проверявали бъдещите си жени по този признак.

При юдеите нещата не стояли толкова еднозначно. Въпреки че сексът се считал за свещен и в първата брачна нощ мъжът трябвало да задоволи първо жената, а след това себе си, съществували еврейски закони, според които било забранено мъжът да целува с уста женските полови органи.

Християните считали вагиналните ласки за мръсни. Благочестивите мъже могат да докосват вагината на съпругите си само и единствено на тъмно.