.

ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Забраненият плод! – Дневникът на една кифла

Експертите на mamatatkoiaz.bg | преди 4 години
забраненият плод
Снимка: Thinkstock/Guliver Photos
Страхът от обвързване

Какво е любовта?

Има десетки книги, изписани по този въпрос, различни философии, религии, течения, които само объркват съзнанието на обикновения непросветен човечец. Но наистина ли сме разбрали какво е истинска любов?

Аз все още не съм „познала“ любовта, но знам какво е да бъда „влюбена“, т.е. познавам увлечението. Предполагам, че повечето хора са „изпадали“ в случаи на силно, неконтролируемо увлечение - страст. Неслучайно използвам думата „изпадам“, защото това често е емоцията, която те подтиква към създаване на истински филмови сценарии.

Забраненият плод! Любов или увлечение?

Когато се влюбим в неподходящия… участваме в прекрасен, красив, силен, завладяващ сюжет, достоен за сценарий на книга – бестселър. А това е примамливо.

Анализирайки собствените си истории и провали, и историите на моите близки и приятели - разбирам, че в днешно време е изключително трудно да запазиш сърцето си чисто и ума си неопетнен. Привлечени сме от това, което не може да притежаваме, защото то е по-сладко. Идеализираме образа на „идеалния“ партньор, който не може да бъде наш, но толкова много го искаме. Страдаме, държим се неадекватно, пренебрегваме истинския си живот и прекарваме времето си в мисли за невъзможното бъдеще. Защо?

Страх! Страхът от обвързване е може би един от големите проблеми на съвремието ни.

Защо се страхуваме от връзка?

Втълпявано ни е години наред, че „грехът“ е добър, че „забраненото“ е сладко, а „полигамията“ нормална. Уж всеки търси единствения, неповторим партньор в живота си, но това остава просто приказка в съзнанието му. Реалността е друга. Страхът да не сбъркаме, страхът да не загубим свободата си, страхът да не се ограничим в желанията, страхът да не ни доскучее, страхът да не… Страхът ни прави предпазливи от сериозните взаимоотношения!

Предполагам почти всеки е имал любовни разочарования в миналото си, които са го направили прекалено чувствителен към връзките. Та те са си опасни, носят болка.

Бариерата, която сами сме си поставили е непреодолима, докато не разберем какъв е основният ни проблем. Често сами заблуждаваме себе си, че така ни харесва, че най-важното е да се забавляваме и да сме свободни, но има време, когато оставаме сами… и тогава може би болката е по-силна.

Подбирайки безперспективни за връзка хора, несериозни, манипулатори, попадаме в собствения си капан, на страха, и си доставяме едно мазохистично удоволствие да бъдем жертви на собствените си убеждения. Неправилният избор често ни носи сътресения, които не само разрушават емоционалната ни стабилност, но провалят и отношенията ни с околните. Намираме оправдание в страданието си, за да се държим лошо с приятелите си или да искаме незаслужено съчувствие.

Сами сме направили избор, който не ни дава нищо, освен да ни убива малко по малко.

Стигнах до извода, че на думи всичко е лесно, но практиката вече е проблем. Щом веднъж са замесени емоции е изключително трудно, човек да се измъкне от ситуацията, в която сам се е забъркал.

Пристрастени към драмата

Чувстваме се специални, едва когато излезем от рамките на позволеното. Тръпката е по-силна, а неизвестността поддържа интерес ни. Но до кога така?

Капанът на собствените убеждения

„Няма свестни мъже или жени“, „Всички изневеряват“, „Щом другите го правят, защо аз да съм различен“, „Най-важно е да се забавляваме“ и т.н. Измисляме си оправдания, които да направят черното бяло.

И така… Избираме невъзможната половинка за живота си и се започва тирадата от страдания. Ние сме влюбени, много влюбени. Но понякога може да се случи чудо. Изведнъж настъпва обрат в ситуацията и отношенията. Невъзможната любов става възможна и тогава какво мислите се случва? За части от секундата нашата влюбеност се изпарява, инстинктът за самосъхранение на собствената „свобода“ се включва на макс и бягаме със скоростта на светлината. Уоу…

Страхът от обвързване стана по-силен от любовта. Съвремието ни го налага - пресметливост, страст, неискрени отношения и авантюра. Малко са хората, които вярват в идеалната любов, защото тя не съществува. Но все пак не идеална и истинска любов е по-добър избор от просто увлечение.

Да, привлечени от драмата и направлявани от страха, правим грешни избори понякога. Но изход има (поне се надявам да е така):).

Както често съм чувала от приятели, по-добре човек да бъде сам, отколкото в лоша компания. Може би това е най-правилното, което може да направим в една объркана ситуация. Да си позволим да бъдем сами. Сами, докато не започнем да премахваме пласт по пласт страховете и да допускаме по-обикновени, но по-възможни сценарии за живота си.

Може да се чувстваме живи и без драма – а с любов! Любов към себе си!

Автор: Таня Димитрова
Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство

Материалът е предоставен от www.mamatatkoiaz.bg.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Какво бельо носят вашите половинки - мъжете?