Тези приказки започват обратно на другите. В началото на приказката се целува принц, който се превръща в жаба накрая. Тук парти моментът „три или повече дни яли, пили и се веселили” е в самото началото, преди или след целувката. После следва оглед и избор на замък и отделяне от техни величества Мама и Тате. Според неведомите пътища на биохимията и неконтролируем теч от някои жлези, хормони има в излишък и процесът „Любов” е в действие! Но след N седмици и половина, нещата се разсъхват, намесват се други герои и белият кон тръгва към водния басейн. Тези приказки нямат Happy End. След като каляската се обърне, пътища, мъки и спрежения много… в минало време.

Мъжете спрягаме частта на речта и сърцето „бивше гадже” в три глаголни времена.

Принцеси в минало несвършено

Тук началото е страхотно. Краят е тъп. След края също е тъпо. Изведнъж ни светва какво съкровище сме загубили, какви говеда сме и прочие мазохизъм. Започва се с офанзивите „Ако мога да върна времето назад” или „Имам право на втори, трети или енти шанс”. Шансът се търси на няколко фронта. В интернет, мобилно и „на живо”, като навсякъде се реве „на умряло”. Мобилно се хабят батерии, безплатни или платени минути и есемеси. Изпращат се ред сълзи, ред сополи и ред емотикони при виртуалните изЧАТквания. Харесва се всякаква поезия, снимки и али-бали за вечната любов във Фейсбук. Следи се всяка активност на бившата и се търсят „неволни” срещи според инфото от събития и тагвания. Образът на милото, макар и вече мъгляв, градира от „мисис Вещица” преди, до „мис Фея” сега. Исканията ни са ясно формулирани - от „да мина да те взема с каляската”, до „да ходим през девет планини, у нас” и „да изпиеш от вълшебната 40-градусова отвара, за да ти се развали магията”. Почти винаги следва обаче отказ, след отказ, след отказ…

Тогава разбираме, че работата с приказката версия 2.0 няма да стане, сръчкваме коня и тръгваме да си търсим друга приказка.

Принцеси в минало свършено време

Това е най-купонджийското спрежение. Образът на бившата представлява един черно-бял негатив, и като визия, и като емоция. Цари радост и веселие от импийчмънта. Принцесата е изтрита дигитално и реално отвсякъде. Наложено е ембарго на спомени и мисли. Щастливо разделените, всеки ден отправят молитви към съответните небесни институции, с искания госпожа Съдбата да не вземе да ги срещне един ден пак с „тази чума”, пък ако ще и да е за 3 секунди.

Експринцеси в сегашно време

Тук край няма. Системата е ”отмък-примък” и „иди ми-дойди ми”. Звъним или довтасваме по всяко време. Използваме принцесата за нещо средно между дама на повикване, 112 и телефон на доверието. През няколко месеца разказваме за настоящата избраница, и как сме недоволни от нея, като леко примесваме разговора с лирични отклонения и офтопик тип „Довечера какво ще правиш?” и „Ама, не ни беше лошо, нали?”. Това е едно перманентно афтърпарти. Целта е една - спряГАЩИят да свали познати гащи. Това продължава, докато не се появи някой друг принц и не вдигне няколко жълти картона. Червен картон се дава при липса на ответни действия и чрез някакъв дуел.

В общи линии, тези приказки са нещо, което всеки от нас трябва да изживее. Да разгледа как действат героите преди и след, кой в какво животно се превръща, кой прави магиите и да се натрупа опит за следващата приказка. До следващото минало време.