Когато в LadyZone организираме игри, в които очакваме нашите читатели да ни изпратят нещо сътворено от тях самите, винаги оставаме безкрайно изненадани. Така стана и сега. Знаем, че темата за любовта е особено благодатна. Но вие за пореден път ни изненадахте приятно с красивите си истории и текстовете, които ни изпратихте - човешки, топли и радващи. 

Публикуваме поредната история, пристигнала на нашия имейл, в рамките на играта "Горещи приключения". Вижте дали вашето има е сред печелившите ТУК.


Моята приказка продължава вече почти 20 години. С моята половинка се запознахме, когато бях ученичка, а той беше завършил и му предстоеше кандидатстване. Запозна ни наша обща приятелка и още след първата ни среща усещах, че това е човекът, с когото мога да бъда щастлива.

Той беше мил, усмихнат, с голямо сърце, така е и до днес, близо 20 години по-късно. Мечтая си да остареем заедно и да се обичаме все така лудо. Мечтая щастието ни да не изчезва никога. Имаме си и прекрасна дъщеря.

Романтичната история, която искам да споделя, е от първата година от нашата връзка. Четири месеца, след като се запознахме, моят любим реши, че първо иска да изкара казарма и след това да кандидатства и да продължи да учи. И така на 6 януари точно на имения му ден получи повиквателното за казармата. Чувствата ни бяха толкова силни, че имахме усещането, че няма да можем да се разделим дори за един ден, а за цяла година ни се струваше немислимо. Дойде денят и се качихме на автобуса за Банско.

През цялото време се бяхме гушнали и ни се искаше пътят да е безкраен. Последваха 2 месеца, в който се виждахме само в събота и си разменяхме куп писма, които си бяхме писали през седмицата. И така бавно и мъчително минаха тези месеци.

Беше в началото на месец март и аз бях на училище. Бях 10-ти клас. Имахме час по физическо, което толкова много не обичах, че се чудех къде да се скрия. Малко преди да започне часът, в салона влезе някой и всички се обърнаха към вратата. Когато се обърнах, сърцето ми щеше да изскочи от радост. Моят любим беше там в целия си блясък с дрехите от поделението и роза в ръка.

Сърцето ми биеше лудо, затичах се към него и времето сякаш спря. Беше прекрасна изненада и дори учителката ме освободи от часа, което не се беше случвало. Миговете щастие нямаха край и до днес е все така. Аз бях момичето, на което той рисуваше сърчица на стъклото на автобуса преди да потегли към Банско и целият автобус ни се радваше. Аз бях момичето, което получаваше прекрасни изненади при всеки удобен случай. Не скъпи, не материални, а онези малките, безценните изненади и жестове, които те карат да се чувстваш наистина обичана и ценена от някого.

Радвам се, че те срещнах, моя любов. Благодаря ти за тези безценни 20 години, за всички невероятни моменти, които сме преживяли. Благодаря ти за всичко. Ако живееш 100 години, бих искала да живея 100 години без един ден, за да не живея нито ден без теб!
Обичам те!
Благодаря!