Знаете ли, че в Япония не е прието хората да се хранят, докато вървят. Дори считат за грубо и неприлично да се яде в движение - на улицата или в метрото. Затова приготвянето на повечето ястия от японската кухня е истинска философия. Това се отнася както за рамена, така и за сушито. Макар че е основно разпространено в Страната на изгряващото слънце, днес суши се консумира по целия свят и много хора обичат често да го хапват или да се глезят с него на специални вечери.

В миналото хората от Азия са съхранявали уловената риба по-дълго време, като са я оставяли да ферментира, обвита в ориз и сол. Така рибата успешно се е консервирала, а в семейството пък винаги имало месо за ядене. Преди консумация оризът се изхвърлял. Този начин на консервиране дава началото на два продукта – оризовия оцет и оши сушито. Оризовият оцет се прави от ферментирал ориз. Той не е бистра течност, с каквато сме свикнали да го асоциираме, а е с истински ориз в него. В Китай, Япония, Корея и Виетнам вкусът и цветът му са различни. Оши сушито се получава, като оризът се пресова в дървен калъп под дървена тежест. Този вид храна била много евтина и леснодостъпна, затова била известна като храната на простолюдието. Постепенно обаче сушито добива голяма популярност и се превръща в деликатес за целия свят.

Според японската традиция няма нищо по-добро от това, което ни се дава от природата. Затова готвачите считат всяка обработка, допълнителен елемент или друго усложенение на продуктите за напълно излишно. Много хора и досега не приемат (и дори се отвращават) идеята да консумират сурова риба. Но – стоп! Представата, че сушито се приготвя само със сурова риба е погрешна! По правило раците, скаридите и октоподите първо минават през термична обработка. Змиорката също първо се запича на грил, а след това се маринова за няколко дни в сладък сос. Има варианти и на вегетарианско суши със зеленчуци и с плодове (доматили или авокадо), както и суши-омлет – с яйца.

Рулцата в с водораслите нори се наричат маки. Поднасят се с уасаби, маринован джинджифил и соев сос. Нигирито е с продълговата форма, като оризът е покрит с тънка рибена лента. То никога не се топи в соса от страната на ориза. Той поема много повече течност, отколкото рибата, а ако се напои, ще се промени вкусът му. Оризът на нигирито е ронлив и сипкав, намокрен ставава лепкав и горчив. В соса се потапя само страната с рибата. За разлика от останалите рибни рулца, за нигирито не е задължително да се консумира с клечки. То е единственото, което дори според строгия етикет за хранене на японците, се яде с пръсти. Според  древен китайски папирус значението на думата суши е „отляво на дясно”. Затова, когато се консумира, от лявата страна трябва да е рибата, отдясно – оризът. Така се усещат и двата вкуса едновременно. Сушито с хайвер от сьомга се нарича гункан, а това с морски таралеж – уни. Темаки са оризови конуси от ориз, риба и зеленчуци, завити във водорасли. Сашимито е сурова риба, сервирана на много тънки парчета, нарязана по различни начини, за да се подчертае външният й вид.

Освен храна сушито е начин на живот и мислене – с проява на прецизност, взискателност и изявен естетически вкус към детайлите.