Хубавото слънчево време ни прави по-усмихнати, по-бъбриви и желаещи да споделяме. С Деси Димитрова – координатор на Slow Food за България, присядаме на малка зелена маса в уютно италианско ресторантче, и между аромата на чесън и доматен сос, някак съвсем естествено, се появява споменът за споделянето на рецепти в миналото, за старите тетрадки, с петна от олио и брашно, в които майките ни дисциплинирано записваха всички продукти и начини на приготвяне на сладките, които са вкусили, докато са гостували нейде.

 „Като студентка имах една хазяйка, която беше завършила немско училище. Там я бяха учили как да бъде дама и домакиня. Всеки четвъртък тя вадеше огромните бакърени съдове и цял ден майстореше нещо в кухнята. А цялата къща ухаеше на непознати за моите сетива, формирани по времето на соца, аромати. Наричах я Малвина, като Малвина от книжката за Пинокио, защото имаше сини коси.

Спомням си също времето, в което се появиха първите купешки торти. Беше въпрос на чест да предложиш такава за рождения си ден. Между домакините имаше съревнование кой по-вкусно ястие ще приготви, с какви сладки ще замаеш главата на колежките или каква манджа ще приготвиш на съседите, които си поканил на гости. А сдобиеш ли се с вносна рецепта от „Некерман“, ехе... Днес магазините преливат от всякакви продукти – екзотични, автентични. Но във времето, в което имаше два вида сирене и два вида кашкавал, кулинарната фантазия се развихряше."

Хубавото е, че този дух на споделяне, на избиране на домашно приготвени сладкиши, вместо на такива, произведени с яйчен прах, подобрители и набухватели, в трафопост, пригоден за сладкарски цех, подредени в стиропор и опаковани в найлони, е жив и днес. Хората предпочитат домашните яйца от бабата на село, вместо картонената опаковка от хипермаркета, защото с тях тестото за кекс става плътно, пухкаво, ароматно и жълто. Избират плодовете и зеленчуците си директно от производителя, за да спестят оскъпяването им по пътя. А след като имат всички продукти, в кухнята се създава една невероятно топла домашна атмосфера – всеки член от семейството може да се включи в готвенето и между облаците от брашно и аромата на току-що кипнало прясно мляко да се изпече най-вкусното вълшебство. А след това бавно и с наслада всички заедно да похапнат.

Една рецепта за фини сладки с локум броди от тетрадка в тетрадка, от уста на уста вече половин век. Сладките са записани по различен начин – масленки, локумки. До нас достигат като пуричките на леля Ценка. Приготвихме ги така, както ги е правила преди 50 години тяхната майсторка и си облизахме пръстите.

Необходими продукти:
мая
1 ч.ч. хладко прясно мляко
1 яйце
2 ч. ч. свинска мас

Маята и млякото се смесват и маята се размива с пръсти. В брашното се слагат яйцето, маста и млякото. Омесва се меко тесто. Разточва се на кора с дебелина половин сантиметър и с чаша се изрязват кръгове. Във всеки от тях се поставя парче локум. Прегъват се и се прищипват с вилица. Пекат се на 200 градуса по Целзий. Още топли се овалват в пудра захар.