От известно време разсъждавам над следното: забелязала съм, че когато се говори за „майчинство”, почти не се споменава за таткото (дори няма такава дума като „татковство”, например), а когато се налага да се включи и той, тогава вече или се говори за „родители”, или се употребява модерният термин „родителстване”, или се използва нещо друго подобно. И си мисля, че ние искаме и очакваме от татковците активно да се включват в отглеждането и възпитанието на детето, но как това да стане, ако са „пренебрегнати” по този начин?

И не знам дали от патриархалната ни традиция е наследство това, че за мъжете е достатъчно да се чувстват „творци” на собствените си деца, а всичко останало е „работа” на жените.


В последно време прави впечатление, че има промяна на нагласите по въпроса на бащинството. Бащите като че ли са поизоставили малко надменната си нагласа на „творци” и са по-заинтересовани и загрижени за ролята си по време на тайнството на бременността и раждането. Това се забелязва както от срещащите се по-често споделени писмени мисли във форуми и медийно пространство по темата, така и от увеличаването на броя на татковците, посещаващи училищата за бъдещи родители.

Сега ще се опитам да направя един събирателен образ на мъж, на когото предстои да стане татко и заедно ще проследим случващото се с него. В началото той е бил малко момче и чрез семейството и околната микросреда е получавал сигнали и наставления за това какви са очакванията на околните към поведението на един мъж. В най-общия случай малкото момче се опитва да отговори на тези очаквания, които включват и ролята му на родител и баща. Момчето расте, като получава все повече знания и умения и се превръща в млад мъж. Настъпва време да се ожени и изпълни основната си функция, според обществения дух, в който е възпитаван – да стане ТАТКО.

Нашият млад мъж – събирателен образ на много млади мъже – среща подходяща млада жена и те създават семейство. Първоначалният период на съществуване на младото семейство е романтичен. Двамата са отдадени един на друг и обикновено са в очакване на това да станат родители. Въпреки подготовката, започнала още в детството и продължила в по-зряла възраст, моментът, в който се регистрира бременност, е изпълнен с вълнение, често с изненада, а понякога дори със стъписване. За двамата млади хора става актуален въпросът: „А сега накъде?”. И затова (вероятно) природата се е погрижила периодът на бременност да продължи 9 месеца. Това е достатъчно време както за организма на майката да се справи с износването и израстването на детето, така и за промяната в психичната нагласа на двамата родители, свързана с възприемането на новата роля, която трябва да изпълняват.

За бъдещия татко това е време, в което той минава през различни съзнателни и емоционални периоди. В началото е обхванат от гордостта на съзидателя. Мисълта, че е участвал в създаването на нов човек, го изпълва с въодушевление и радост. Едновременно с това той започва да чувства промяната в своята партньорка и ако не е подготвен, преживяването не е от най-приятните. До времето преди бременността той се е радвал на нейното внимание и нежност, а сега открива, че тя все по-често не се чувства физически разположена, отпаднала е, започват да се сменят често настроенията и реакциите й към едно или друго поведение и отношение, идващи от него или от околните. Това може да обърка и стъписа бъдещия татко, който не знае как да реагира и започва да се пита дали промяната, която регистрира, е временна или пък („не дай, Боже”) е трайна.

Много по-често той е оставен сам с въпросите, които го притесняват, но освен това се чувства длъжен да успокоява и приласкава любимата жена, да не обръща внимание на честите емоционални промени, на мрънкането и оплакванията й. Понякога той се пита дали ще успее да се справи с тази роля, ако това продължи и след появата на детето и дали въобще е готов да отговори на предизвикателството да бъде баща. За мъжа най-често това означава поемане на нови и повече отговорности, за да може да се справи с грижата за още един член на семейството. Затова той започва да мисли за разширяване на бизнеса, за поемане на повече служебни ангажименти и за повишение, свързано с нови предизвикателства и време. Зает с реализирането на тези свои проекти, той търпи критиките на своята партньорка, че не е до нея в моментите, когато тя (и бебето) имат нужда от това. Това положение го изпълва с напрежение и вътрешен конфликт и още повече може да засили притесненията му относно готовността за бащинство. Към това се прибавя и понякога намалялото внимание към него от страна на бременната жена, ангажирана със своите проблеми и неразположения. В този важен за нея период тя по-често изисква, отколкото дава. А мъжът трябва да изпълнява. Горкият бъдещ татко, може би ще си кажем!

Автор: Ани Коцева
Психолог, психотерапевт

Материалът е предоставен от mamatatkoiaz.bg

Очаквайте продължение...