Реших да публикувам няколко снимки на места, където ежедневно разхождам малкото си бебе.
Те са красноречив фактор, един от многото, по който би могло да се измери моралното равнище на едно общество.
Едва ли има някой, който да е преживял ден, без да се е сблъскал с отпадъци, боклук и мръсотия
Дори и на най-недостъпни и непредполагаеми места. Не говоря за безобразието около контейнерите и кофите за смет, а за стълбища, коридори, асансьори, тротоари, улици, огради. За занемарени и направо стъпкани и унищожени тревни площи, детски площадки и градинки – все места, където нашите деца дишат, разхождат се, играят.
Всеки от нас е облещвал в почуда и възмущение очи,
докато преминаващ край него непознат – уж случайно – изпуска на земята ненужната си вече опаковка за цигари или фаса си, макар кошчето да е разпаложено само на няколко крачки разстояние. Или пък е ставал свидетел на излитаща през прозорец на кола пластмасова чаша или смачкана хартия например.
Съвсем наскоро обаче, една случка направо ме шокира!
Докато тихомълком си вървях по една улица, бутайки бебешката количка, изневиделица пред очите ми профуча празна стъклена бутилка кока-кола. Шофьорът на автомобила, от който бе изхвърлена, докато чакаше на светофара, явно бе решил да изпробва баскетболните си способности, неуспешно прицелвайки се към един от контейнерите до тротоара, по който се движех.
Също неотдавна видях потресаваща гледка –
за щастие непосредстевно преди да стъпя на въпросното място, намиращо се на две крачки пред мен, изведнъж върху него като из ведро се изсипаха... всевъзможни битови отпадъци. "Изстреляни" от нечий балкон, те благополучно се приземиха един по един, образувайки
пъстра лепкава купчинка пред краката ми
Спомням си, че в онзи миг замръзнах на място, захласната пред "чудната" гледка? Какво се бе случило? Може би няколко секунди ми бяха необходими, за да се осъзная. Що за явление беше това? Гротеска? Морално падение? Духовен недъг?
Микромодел на едно обречено на провал общество?
Чувала съм много хора около себе си да се гневят и възмущават от невидимите извършители. Но в онзи момент на мен ми стана много тъжно. Защото да не се грижиш за чистотата на мястото, по което всеки ден стъпваш, дишаш, живееш, така, както за себе си и своя дом, е проява на духовна нищета.
Безхаберието и грозното нехайство
говорят за опростачване и деволюция на отделното същество, за принизяване на цялото общество, отразяващо се болезнено върху живота изобщо.
Дълг на всеки един от нас е да осъзнае, че всъщност планетата – това е нашият дом
И ако ние, като българи, дадем всичко от себе си, запретнем ръкави и не само това, но и пазим ред, хармония и чистота, то неминуемо хармония ще настъпи и в душите ни.
А към онзи, който не иска и не си дава сметка какво причинява на себе си, на околните, на света във всичките му измерения, бих се обърнала с думите – необходимо е да се разбере, че да – ще дойде някой и ще измете изхвърлените фасове след теб, но няма кой да дойде и да почисти зле разбраното ти его и да излекува болното ти съзнание. Няма кой да облагороди душата ти. Трябва сам да го сториш.
В момента тече похвалната кампания "Да изчистим България за един ден"
и дано не е закъсняла, защото нехайството и обидата към околната среда, безотговорното отношение към нея, нанасят нелечими рани не само на природата, а и на душата човешка. Но пък надеждата е, че никога не е късно да се извърши добро дело – полезно
за настоящето и за бъдещето на нашите деца
Надеждата на една майка
Защото в края на краищата сме длъжни да оставим на поколенията след нас един по-добър, по-благороден свят. Свят, в който ще може да се възпитава; да се твори; да се обича; да се живее.
