.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

За делника между фиестите

Антония Михайлова | преди 7 години
423503.jpg
Снимки:Thinkstock/Guliver Photos  
За дребните удоволствия от лятното ежедневие на един малък мечтател

Безкраен празник няма

Но за щастие има несвършваща поредица от празници, пък и вълненията между тях не са малко. Така че, след еуфорията от първата ми среща с морето, настъпи леко затишие. Пак има пъстри дни, но може да се каже, не толкова ярки. Макар и на ненавършени още годинка и половина,

усещам голямата радост, скрита дори и в най-малките неща!

Приятните чувства, които може да ти подари полъхът на вятъра, усмивката в очите, шепотът на листенцата, ромоленето на поточето, топлата длан на мама, веселият лай на Лара ловджийката, вечерната серенада на щурците... Реката е все така гальовна и както преди те напомпва с добро настроение, но... си е река. Някои може да я харесват повече, но аз гласувам за стихията – моята стихия – морето.

Истината е, че дните текат по-бавно и умислено,

но носят със себе си и забавленията, и особения чар на спокойствието. Имам повече време да мечтая, да измислям нови игри (превърнах фотьойла във вагон-ресторант, прахосмукачката – в скутер, гардероба – в скривалище), да забавлявам всички вкъщи, да излизам с мама и тате на дълги вечерни разходки и... да очаквам. Да очаквам... Второто море. Но, нали знаете, човек не бива да има прекалено големи очаквания, за да не се разочарова.

Но каквото и да е, дори и без корида, всеки ден ще бъде Фиеста!

Засега се задоволявам, както споменах, с очакване, самотни философски размишления и много много буйни забави и бели. Ходя, все още с мама или някой друг, който ми е под ръка (тате, дядо или баба) на празния стадион, на пустото училищно игрище или на самотните люлки. Изучавам като някой завеян ентомолог древната фауна – мравки, калинки, скакалци и най-различни бръмбари. Даже хванах една полуумряла, замаяна от жегата зелева пеперуда.

423504.jpg

За да се съвземе, я пуснах в локвата до минералния извор, близо до бабиния двор. Така и не погледнах дали се е свестила милата, защото вниманието ми бе грабнато от Лара ловджийката. Тя е очарователна, грациозна и напета пойнтерка, но с непостоянен характер. Единствените постоянни неща у нея са лакомията и любопитството. Опитвам се да я възпитам в себеуважение и да не се плези непрекъснато с безкрайния си език. Но е още малка и трудно възприема. Иначе е много игрива и любвеобилна (към мен специално).

423506.jpg

Забелязвам у себе си и проява на неподозирани доскоро интереси

Все по-силно ме привличат запознанството и общуването с други малчовци. На това му викат ранна социализация. Определено най-вълнуващи са "близките ми срещи от втори вид" – с онези чаровни буйнокоси и дългороклести дантелени същества. Някои от по-малките май се срамуват, обръщат ми гръб и се крият зад полите на майките си? Интересното е, че момичетата, колкото са по-големи, толкова повече ме харесват. Но тъй като съм прекалено скромен, спирам дотук.

Спортът все повече ме влече

Вкарах в програмата си и нова дисциплина – бързо тичане по равен и неравен терен, падане, ставане и отново бягане. Влече си ме пустото препускане и това е! Да му мислят горкичките ми длани и многострадалните ми коленца. Да му мислят и големите от семейството, които са принудени непрекъснато да търчат подир мен като вързани тенекии след сватбен файтон!

Продължавам и със слабостта си към водата

Миене на ръце, лице и дупе за щяло и нещяло – по няколко пъти дневно, плюс киснене и плискане в частното ми надуваемо басейнче почти всеки ден. 60 градусовата минерална вода в тези горещини я разхлаждаме със слънчева. Може да си представите, наистина с часове не ми се излиза от нея!

423507.jpg

Колкото до похапването,

мама се вайка, че апетитът ми е намалял или никакъв го нямало. Не намирам, че има основание за безпокойство. Това е така, защото след навършване на една годинка, закономерно аз и връстниците ми не растем толкова интензивно, както в първите месеци след раждането. Уверявам ви, напоследък наблягам на плодовете – ягоди и череши, круши и банани, дини и пъпеши. Бъдете спокойни, не отказвам и обелени праскови или кайсийки.

Междувеменно открих чара

на печената рибка и тънко филираното филенце на скара. Вярно е, че апетитът идва с яденето. Но, ако питате мен, най-добре е по-малко храна, но по-често – така никога не си прекалено гладен. Жарта от дървени въглища и по някоя клечка боринка за аромат използваме и за печене на пресни картофки, чушки, тиквички и други зеленчуци. Ухание на борова гора и шишарки, естествен вкус, дъхав плод за десерт – колко малко е нужно, нали?

До нови срещи, мили дами и мами! Както виждате, и в мъничките неща се крият неподозирани удоволствия и радости. Направете като мен – и в делници запазете празничното настроение!

Ваш летен,
все още морски, Мишо :)

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Как ви действа есента?