Наближаваме осмия месец

Бебе Мишо чувствително започна да демонстрира своя не само физически, но и интелектуален напредък. Напълно адекватно, дори емоционално, реагираме при споменаване на наименованието на отделни вещи. Например, вече познаваме кухненската лампа, ключето, откъдето се светва и угасва, прозорците във всички стаи, и най-голямата страст – стайните растения. Можем да се похвалим и с достатъчно сериозни

нови физически умения, с прояви на самостоятелност и собствена мисъл,

които заслужават достойни адмирации и похвала. Зачести овладяното още в петия месец обръщане по коремче. Сега обаче то вече е целенасочено и съпроводено с множество звуци и писукания в търсене на въжделеената играчка. Благодарение на новото си умение малкият изследовател благоволи да проявява и така дългоочакваното от всички нас

желание за пълзене

Тук да отбележа – придвижването по коремче с помощта на лакти и крачета не е без значение, а напротив – от изключителна важност. То развива както концентрацията и целенасочеността, така и множество мускули на опорно-двигателната система. Затова, както съветват детските ортопеди, е

препоръчително и полезно да стимулираме опитите на бебето да лази

За тази цел аз поставям пред малкия "пехотинец" играчка на известно разстояние, така че да предизвикам у него любопитство и желание да я достигне. В резултат той сам се търкулва по коремче и смело поема напред към целта. Друг път пък, докато лежи така, присвивам крачетата му в поза жабче, за да стимулирам способността му да се изтласква напред.

Продължава >>

Интересно и забавно е, когато наблюдавам поведението му отстрани,

докато той – сам и необезпокояван от нищо и никого,  сериозно и задълбочено подлага всяка една играчка, попаднала в полезрението му или в ръцете му, на дълбокомислено изследване. Методите на опознаване включват: погалване с ръчички, вкусване, почесване на никнещите зъбки, барабанене и потупване с пръстчета и размахване с цяла ръчичка. Ново и твърде своенравно разнообразяване при игрите на малкия пакостник се оказва и упоритото, умишлено и артистично хвърляне на играчката колкото се може по-надалеч. Това не му пречи да очаква и настоятелно да изисква някой да му я върне, тоест да участва рамо до рамо с него в играта.

Броят на играчките също не е без значение

по отношение на силата на концентрацията. Колкото по-малко на брой са те, толкова способността на бебето да се съсредоточава е по-добра. Ето защо специалистите съветват не да затрупваме децата си с безброй играчки, а напротив. До навършване на първата годинка е най-добре броят им да не надхвърля три. Затова и бебо Мишо, седейки си доволно на д-то, обикновено си играе с не повече от три-четири играчки. Когато са две например, музикалният мъник много обича да ги почуква една в друга. Това откритие на звука, за който именно той е виновникът, му доставя огромно удоволствие.

Ако играчката пък е една,

я разглежда обстойно и задълбочено, прехвърля я от едната си ръчичка в другата, изследва я, и всичко това отново докато не му омръзне и демонстративно не покаже на всички ни, че за момента тази играчка е в немилост – захвърлена някъде там, на пода. Много често се случва същата играчка отново и бързо да спечели благоволението му, стига някой да я включи или я навие.

Пеещите и говорещите играчки

се ползват с особеното му благоразположение и внимание. Затова те трудно му омръзват и често заспива, прегърнал някоя от тях. Тогава върху нежното му личице доволно засияват нетърпеливата усмивка, заедно с очакването и любопитството към чудесата на идващия ден.

Снимка: Антония Михайлова, LadyZone.bg