И за срещата ми с тате никой нищо не е писал!
Беше обикновен делник – вторият ден от моята поява. Но и за мен, и за тате бе върховен празник. Макар и сдържан по природа, аз съм доста любвеобвилен, но като че ли на мен емоциите чак толкова не ми личаха.
Виж при татко беше друго
Представете си огромен мъж, усмивка, ширнала се от едното до другото ухо, страни, поруменели като мелнишко вино и... пълни с възторжени сълзи очи. Като голям мечок – непохватен, но безкрайно гальовен, той се приближи плахо към креватчето ми и ме гушна в разтрепераните си обятия. Усетих силно и бързо думкане – татковото сърце. И досега помня тази първа прегръдка –
толкова мощна и същевременно толкова нежна!
Няма да забравя как обзелата цялото му същество безмерна радост огря лицето му. От погледа му струеше интересно съчетание от иначе две доста различни чувства – гордост и благодарност.
Аз като мъж, естествено, ревнах от кеф,
но всички ме разбраха явно погрешно. Единствен тате, с когото оттогава винаги се разбираме по мъжки, усети, че ми е приятно и щастливо да ме гушка по мечешки. А хвърлянето към небето е неговият специалитет, който винаги ми оправя настроението и ме разсмива до хълцане.
Тук му е мястото да споделя, че от прегръдката на мама и прегръдката на тате има само едно нещо, което е още по-хубаво –
моментите, когато сме прегърнати и тримата!
Ваш Мишо :)
