Аз съм Росица, на 35 години. Майка съм на Дария на 2 години и 2 месеца. В момента работя като редактор в LadyZone.bg.

Бях в майчинство 2 години и няколко месеца – най-хубавото и емоционално време от живота ми. Не бих ги заменила за нищо – нито за лудостта на студентския живот, нито за престижа на желана кариера. Страхът от приближаването на първия работен ден беше като страха от пристигащо с цялата си сила торнадо, когато дори нямаш подземен бункер за укритие. Ежедневие на „възраст” повече от 750 дни щеше да се промени на 180 градуса.

Нощта срещу първия работен ден беше страшна – плач и безсъние

Най-мъчно ми ставаше от факта, че няма да имам възможност да гушкам дъщеря си във всеки един момент от деня, в който пожелая. Трудно ми беше да преглътна и това, че тя ще бъде целодневно с баба си и дядо си, а не с мен. Да делегирам правата си на „едноличен собственик” ме плашеше, въпреки че знаех, че ще бъде в добри ръце.

Веднъж включиш ли на режим „Работа” обаче, всичко си идва на мястото

През цялото майчинство не съм спирала да пиша, да уча и да правя ръчно изработени красоти, с цел поддържане на ума в кондиция и финансово подпомагане на семейния бюджет. Да работя едновременно на няколко места е умение, което развивам от 19-годишна. Работата в LadyZone.bg съчетавах с работа като редактор в „Българска енциклопедия” при БАН. Когато се работи по договор за съвместителство, това е напълно възможно. Работата в БАН е прецизна, важна, но и много лежерна. Ето така изглежда едно „феодално старче”, както ни беше нарекъл преди известно време един вече бивш министър.

Снимка: Росица Николова


Докато не дойде писмо, по пощата (!), с което от БАН ме уведомиха, че след месец прекратяват трудовите взаимоотношения с мен. Бях искрено изненадана и още толкова разочарована. От разговорите с директорката за това колко ценен кадър съм до това писмо не беше минал и месец. Не обичам да драматизирам, а и знам, че

когато една врата се затваря, друга се отваря.

Това е принципът, който следвам и заради който много хора ме наричат оптимист. Така че просто оставих случилото се да отиде в миналото и се концентрирах върху настоящето.

В първия работен ден в LadyZone.bg се спънах 8 пъти в прагчето на входната врата; изядох 1 пакетче солети за целия ден и не отидох нито веднъж до тоалетна. 

Новите колеги са свежари, старите също не са повехнали. Идеите за нови активности и статии на сайта се раждаха с ефекта на лавината. Сякаш само бяха чакали да получат своето място за реализация, за да започнат да се клонират. Искам да насоча силите и възможностите си в креативни, полезни и хубави неща, които ще ме развиват като създаващ човек, а не в дребни крамоли и караници. Искам и когато се прибирам вечер, детето ми да вижда една усмихната и спокойна, а не изнервена и изморена майка. Въпрос на приоритети! И на правила – mommy rules!

След края на работното време имам няколко часа за разходка с малката в парка, за приготвяне на вечеря, гушкане, приспиване. Когато имаш и прекрасен съпруг, на когото да разчиташ и който да ти помага с добра дума и край печката, всичко се случва по-лесно!

Моят съвет към майките, на които предстои да се върнат на работа:
Децата са много по-адаптивни, отколкото родителите си мислят. Понякога майката свиква с промяната много по-трудно, отколкото детето. Давайте свобода на малчуганите. Защото само в свобода се раждат красивите неща!